В дневния ред
- 1Приемане на дневния ред
- 2Обръщение на председателя
- 3Комисионерски делегиран регламент, допълващ Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета и изменящ Комисионерския делегиран регламент (ЕС) 2024/1364 по отношение на създаването на обща за Съюза система за оценяване на центровете за данни 2026/2895(DEA)
- 4Мисия в Индия (Делхи), 21 – 25 септември 2026 г.
- 5Мисия в АКЕР, Словения (Любляна), 21 – 22 септември 2026 г.
- 6Мисия в ЕНИЗА, Гърция (Атина), 21 – 23 септември 2026 г.
- 7Изменение на Регламент (ЕС) 2024/1252***I 2025/0385(COD) COM(2025)0946 - C10-0324/2025
- 8Обмен на мнения с Марко Мишмаш, председател на БЕРЕК 2026 г., Алехандра де Итуриага Гандини, председател на БЕРЕК 2027 г., и д-р Верена Вебер, директор на Агенцията за подкрепа на БЕРЕК (Орган на европейските регулатори за електронни съобщения)
- 9Презентация от Европейската агенция за киберсигурност (ЕНИЗА) на Доклада за киберсигурността в Европейския съюз
- Седмица за равенството между половете
- 10Обмен на мнения по темата за равенството между половете в „Хоризонт Европа“ 2021–2027 г. и перспективи за бъдещето с Джоана Дрейк, заместник генерален директор на Генералната дирекция „Научни изследвания и иновации“ (RTD), Европейска комисия
- * * *
- 11Презентация на проучването „Развитие на водещи пазари чрез „Произведено в Европа“. Оценка на инструментите за задължителни обществени поръчки и тяхното икономическо въздействие“
- 12Съвместна комисия процедура (Правило 59)
- Съвместна комисия процедура (Правило 59)
- *** Електронно гласуване ***
- 13Учредяване на Европейския фонд за конкурентоспособност („ЕФК“), включително специфичната програма за изследователска и иновационна дейност в областта на отбраната***I 2025/0555(COD) COM(2025)0555 - C10-0165/2025
- 14Учредяване на „Хоризонт Европа“ – Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2028–2034 г., определяне на правилата за участие и разпространение и отмяна на Регламент (ЕС) 2021/695***I 2025/0543(COD) COM(2025)0543 - C10-0164/2025
- 15Учредяване на Специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“ – Рамковата програма за научни изследвания и иновации за периода 2028–2034 г., определяне на правилата за участие и разпространение по тази програма* 2025/0544(CNS) COM(2025)0544 - C10-0218/2025
- 16Програма за научни изследвания и обучение на Европейската общност по атомна енергия за периода 2028–2032 г., която допълва „Хоризонт Европа“ – Рамковата програма за научни изследвания и иновации, и осигурява приноса на Общността към проекта ИТЕР 2025/0594(NLE) COM(2025)0594 - C10-0217/2025
- *** Край на електронното гласуване ***
- 17Цифрови мрежи, изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120, Директива 2002/58/ЕО и Решение № 676/2002/ЕО и отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1971, Директива (ЕС) 2018/1972 и Решение № 243/2012/ЕО (Закон за цифровите мрежи)***I 2026/0013(COD) COM(2026)0016 - C10-0014/2026
- 18Разни въпроси
- 19Дата на следващите заседания
- *** На закрито заседание ***
- 20Среща на координаторите
Оратор 1en
Добро утро, колеги. Моля, заете местата си; 9:30 е и можем да започнем навреме. Е, добре дошли, всички. Можем да започнем с дневния ред: днес ни очаква много оживена комисия, така че трябва да държим сметка и за времето. Първият пункт е приемането на дневния ред. Ако няма коментари, дневният ред може да бъде приет. Така преминаваме веднага към точка 2. Първо, някои съобщения: както обикновено, днешната среща се излъчва онлайн. Интерпретацията ще бъде налична на 23 езика. Сега преминаваме към обмена на мнения с Мацилд Вуртхофер, заместник генерален директор на Генералната дирекция по енергетика. Европейската комисия относно делегирания акт на Комисията относно създаването на обща схема за оценяване на центровете за данни на Съюза. И бих искал да приветствам г-жа Matschild Wurthofer. Надявам се да се справя с правилното произнасяне на фамилията. Така, заместник генерален директор, както казах, по този обмен на мнения. Много благодаря за това, че приехте нашата покана. Комисията предложи единна система за оценяване на центровете за данни на 21 септември 2026 г., която има за цел да направи използването на енергия и вода от центровете за данни по-прозрачно във формата на делегиран акт. В момента той се разглежда от Парламента. Краен срокът за възражение срещу този делегиран акт е по време на януарската 2027 г. пленарна сесия. Сега разполагаме с 40 минути за този обмен на мнения. След откриващите думи на нашия гост, започваме с първия кръг на координаторите или 2027 г. пленарна сесия. Сега разполагаме с 40 минути за този обмен на мнения. След изказването на нашия гост започваме с първия кръг на координаторите или техните представители — по две минути всеки, и продължаваме с „заявка за изказване“ и „заявка за изказване“ ще отнеме по една минута всяка. Поканвам всички членове, които желаят да вземат думата, да поставят именните си значки вертикално в държателите. Ако времето позволява, ще разреша на членове, които искат да зададат последващ въпрос, да го направят. Моля, уведомете ме за това. Исках да напомня на всички, включително на нашия гост, но ние започнахме от самото начало на деня, така че моля да се придържате към предвиденото време. А сега каним г-жа Вуртхьофер да вземе думата за 10 минути, за да изнесе своето изказване.
изказвания за откриването. Моля, думата е ваша.
Оратор 2en
Благодаря, госпожо Председател, госпожо Дона Сан. Уважаеми членове на Европейския парламент, това е приятно ми е, че съм тук. Благодаря ви много, че ме поканихте тук, за да представя това, което наричаме пакет за енергийна ефективност на центровете за данни, който Комисията прие на 21 септември, и в по-специално делегирания регламент, с който се създава единна за Съюза система за оценяване на енергийната ефективност на центровете за данни. Днес моята цел не е да обсъждам или да представям аргументи „за“ и „против“ центровете за данни от страна на委員ството DGNR, а по-скоро става дума за енергията и устойчивостта на центровете за данни. критериите за центровете за данни, но също така виждаме и много ползи от дигитализацията в преобразуването на нашата чиста енергийна система, а ИИ също така в енергийния сектор предлага редица възможности. Когато става дума, например, за интелигентните мрежи, гъвкавостта на търсенето, двупосочната натоварването на електрическите превозни средства или просто преместването на потреблението към по-евтини часове — цифровизацията и изкуственият интелект в енергийния сектор вървят ръка за ръка с достъпността, конкурентоспособността, сигурността на доставките и декарбонизацията. Все пак има и предизвикателства, които виждаме освен всички ползи. Първо, става дума за енергийното потребление. Знаем, че според последните оценки центровете за данни представляват около 2,5 до 3 процента от общото електропотребление в ЕС. Това варира между държавите членки на ЕС. Например, в Ирландия потреблението достига до 20 процента от електричеството в страната. В други държави то е значително под 3 процента. Имаме няколко възли, няколко града, където се намират повечето дата центрове. разположени, но разбира се, сценарият също от МЕА е, че центровете за данни ще нарастват, също и след 2030 г., и съответно ще нараства и потреблението на енергия. Вторият предизвик в това отношение е, че центровете за данни могат да предизвикат задръстване на мрежата в райони, където те центровете за данни имат тенденция да се струпват. Те могат да натоварят енергийните и водните ресурси, и също съществува риск новите центрове за данни да повишат цените на енергията и, както казах, това е наш основен приоритет да разгледаме достъпността и цените на енергията. Затова смятаме, че цифровият растеж и високите устойчиви стандарти трябва да вървят заедно.
и по-голямата част от капацитета на центровете за данни, които ще бъдат изградени през следващите 20 години, ще бъдат проектирани и построени в следващите няколко години. Затова е важно да се действа сега. Затова именно ние предприехме действия през септември. Ние разположихме предложението за закон за развитие на облачните технологии и изкуствения интелект, CADA, който има за цел да утрои броя на центровете за данни до 2035 г., за да отговори на нуждите. Но както казах, ние сме ангажирани да бъдат центровете за данни в ЕС устойчиви. чрез насърчаване на прозрачността и най-добрите налични технологии и като се осигури, че центровете за данни допринасят за енергийния преход към чиста енергия. Ние излязохме със стратегическа пътна карта за дигитализация в енергетиката, преди известно време, и първият ни приоритет е да се погледнем към устойчивото интегриране на центровете за данни. в центъра на системата. Избрали сме подход, който е практичен и кооперативен. Искаме да идентифицираме решения и най-добри практики от цяла Европа. И след това да ги обединим като набор от доброволни ангажименти. В този смисъл, ние подготвяме в тясно сътрудничество с националните власти, операторите на центрове за данни, операторите на мрежи и всички заинтересовани страни в енергийния сектор модел на ЕС за тристранни споразумения за интеграция на центровете за данни. Надяваме се да бъдем готови до края на годината. И тогава става дума за доброволен модел, който може да бъде тестван в държавите членки и регионите се адаптират към националните обстоятелства и се превръщат в местни споразумения, подписани от регионални и местни партньори. Така че това е план за интеграция на центровете за данни. Но ще действаме стъпка по стъпка. Така че през 2024 г. ние въведохме Европейската база данни за центровете за данни и схема за докладване по това време за събиране на информация и ключови показатели за устойчивостта на центровете за данни. Както казах, през септември тази година приехме пакета за енергийна ефективност на центровете за данни, който включва доклад до Европейския парламент и Съвета, както и делегирания регламент, който установява обща за Съюза система за оценяване на центровете за данни. Това допълва схемата за докладване. И като трети елемент, стартирахме обществена консултация за възможни минимални стандарти за изпълнение
за центровете за данни в ЕС. Това ще се прилага за нови или реновирани центрове за данни. Откритото консултиране продължава до 12 декември. Призоваваме всички заинтересовани страни да участват. Така че, ако заинтересованите страни желаят, следващият етап ще бъде минималният енергиен стандарт за депутатите. Но днес ние обсъждаме делегирания регламент, който всъщност представлява нашия пакет от септември, а делегираният регламент представлява етикет, който ще се генерира автоматично за всички центрове за данни, които докладват в базата данни. Ето как би изглеждал или изглежда този етикет. За центровете за данни това означава нулево допълнително бреме за операторите на центрове за данни и публичната администрация, тъй като то ще бъде автоматично за всички центрове за данни в базата данни. Всички етикети ще бъдат публично достъпни като част от съществуващата табла за управление. Основната цел е да се увеличи прозрачността. По отношение на използването на енергия за центровете за данни. и да информира по-добре политиките и със сигурност да подпомага по-устойчивото придобиване на цифрови активи и услуги. Това позволява сравнение между центровете за данни в даден регион и насърчава новите дизайни или подходящите мерки за енергийна ефективност. Произходът е Директивата за енергийна ефективност (EED). Но според нас тя обхваща три важни измерения на устойчивостта на центровете за данни. Можете да видите отдясно, че това е ефективността на използването на енергията. Ефективността на използването на водата, която е също толкова важна, защото центровете за данни използват използват много вода. И осигуряването на енергия от нискоемиссионни източници, които виждате отляво – възобновяеми енергийни източници, ядрена енергия и други. Така че това са ключовите елементи на етикета – той трябва да бъде възможно най-прост, което научихме от други етикети за продукти, но той осигурява повече прозрачност за това. С това бих искал да завърша първото си изказване, благодаря ви много за вниманието. Смятаме, че това е важна стъпка за прозрачността и устойчивостта, както казах в началото. Разбира се, цялата област на центровете за данни обхваща много повече аспекти, но в енергийния сектор това е мястото, където търсим търсим ползите и
предизвикателства. Много благодаря.
Оратор 1en
Благодаря за ясното ви обяснение и сега предоставям думата на групата на Европейската народна партия на г-жа Аура Сала.
Aura SallaPPEen
Благодаря, г-н Председател.
Оратор 1en
Да, моля.
Оратор 2en
И благодаря на Заместник генерален директор, първо една обща бележка: трябва да спрем да улесняваме изграждането на центрове за данни за американски и китайски компании, трябва да запазим нашите електричество и природни ресурси за нашите собствени европейски компании и трябва да започнем възможно най-бързо и широко да избираме европейски облак. Няма съмнение, че ни трябват центрове за данни – това е необходимо за развитието на изкуствения интелект в Европа, но трябва да осигурим, че ги насочим към европейските потребители с ясни правила. Правилата трябва да бъдат справедливи и технологично неутрални. Етикетите трябва да предоставят ясна и надеждна информация, която бизнесът, публичните власти и гражданите да могат да използват, за да разбират и сравняват действителните екологични резултати на центровете за данни. Искам да отбележа конструктивното сътрудничество между Парламента и Комисията – много от загриженостите, които изразихме през пролетта на 2026 г., са адресирани в приетия делегиран акт, което приветстваме, разбира се. Въпреки това бих искал да задам въпрос относно това как измерваме и комуникираме устойчивостта. Има важна разлика между това, което един център за данни е готов да направи, и това, което той наистина предоставя. Разбирам необходимостта от проста система за оценяване и че операторите не трябва да бъдат наказвани за обстоятелства извън техния контрол, като например липсата на мрежи за районно отопление, но трябва също така да се уверим, че тези, които предоставят реални екологични ползи, получават подходящо признание. Имам три въпроса: първо, защо схемата за оценяване се фокусира върху техническата готовност, а не върху измерването на действителното количество рециклирано отпадъчно топлина и предоставените услуги за гъвкавост на мрежата? Второ, как Комисията ще осигури, че тези публично достъпни етикети ясно да отличават техническата готовност от действителните резултати, така че бизнесът, властите и широката общественост да могат да правят информирани сравнения? И трето, ще се ангажира ли Комисията да отстрани тези пропуски при прегледа през 2028 г., така че схемата за оценяване по-добре да отразява това, което центровете за данни наистина предоставят, като се вземат предвид обстоятелствата извън контрола на операторите? Смятам, че това би
направете оценочната схема по-смислена, насърчете истинската устойчивост и подкрепете инвестициите в инфраструктурата на европейските центрове за данни, благодаря.
Оратор 1en
Благодаря и сега за SND г-н Ниелс Фугс Ланг.
Оратор 3en
Благодаря ви много, господин председател, и благодаря ти, Мехтхилд, за представянето на това предложение за етикет. Мисля, че това е стъпка в правилната посока и, както спомена, то наистина произлиза от директивата за енергийна ефективност. Вие бяхте там рано сутринта по време на преговорите, когато приехме това решение, когато аз преговарях от името на Парламента. Така че мисля, че това наистина е полезно, за да осигурим повече устойчиви центрове за данни. Трябва да кажа, че много се съгласявам с думите на моя колега от групата на Европейската народна партия, че трябва да запазим капацитета за европейските центрове за данни. Не виждам нашата полза от това да изразходваме цялата си енергия и вода за центрове за данни на Microsoft, Apple или Google и други големи технологични компании от САЩ. но в същото време, разбира се, ние се нуждаем от дата центрове, защото трябва да бъдем независими, не можем да съхраняваме всичките си данни в чужди дата центрове, нуждаем се от собствени капацитети тук, в Европейския съюз, и така смятам, че това етикетиране ще ни помогне да имаме някои устойчиви европейски дата центрове. Имам два въпроса. Първият се отнася до отпадната топлина. Етикетът само посочва дали дата центърът е готов да използва отпадна топлина, но не количествено определя колко отпадна топлина дата центърът действително преизползва. Какви са вашите мисли по този въпрос? Смятам, че това може да се подобри. Знам, че на всеки три години ще има преразглеждане, възможност за реформа на етикета. Ще следите ли това? Смятам, че трябва да го следите, като се погледне как можем да подобрим етикетирането на отпадната топлина, защото знаем, че днес дата центровете могат да покрият отпадната топлина, която е еквивалентна на търсенето на 4 милиона европейски домакинства. В Дания имаме много централно отопление, но само четири от нашите 54 датацентъра използват отпадната топлина, така че мисля, че това може да се подобри. Другата нещо, което бих искал да ви попитам, е свързано с гъвкавостта. Имате ли също въпрос в етикета дали датацентърът може да бъде гъвкав и
по този начин да се намали търсенето на електричество и върховите часове, но вие не измервате дали наистина се използва този потенциал и така бихте ли могли да разгледате възможността да помислите как можем да подобрим етикета през следващите години, благодаря.
Оратор 1en
Благодаря от името на ЕКР Диего Солиер. Добре, ще говоря на испански, sorry. Благодаря, gracias, като главен докладчик, истината е, че тази инициатива ми се струва една инициатива, която може да бъде удачна, но бих искал да направя няколко размишления. Първо, дали тази инициатива взема предвид различните видове центрове за данни? Имам предвид, не е същото център за данни за colocation, център за данни за cloud или център за данни за ИИ. Това са различни видове центрове за данни с различни енергийни и охладителни изисквания. Второ, това, което спомена колегата от S&D, ми се струва напълно сполучливо, стига центърът за данни да е разположен близо до райони, където може да насочи тази топлина към цивилните зони, които могат да я използват – това ми се струва перфектно. Но понякога физиката не ни помага и центровете за данни са разположени в райони или региони, които не са близо до градски центрове, така че тази топлина никога не може да достигне до градския център, за да бъде използвана. Следователно, очевидно, само когато центърът за данни може да бъде близо до градска зона и да предоставя тази полза, това трябва да бъде една от неговите задължителни функции. към обществото, защото е разположен в тази зона. Исках също да споделя една мисъл и това е почти въпрос: отчита ли тази класификация географското разположение? Не е едно и също да разположите един център за данни в региона на Иберийския полуостров, в която и да е област на Испания или в Южна Европа, отколкото в Северна Европа. Защо? Защото очевидно системите за охлаждане в Южна Европа консумират повече енергия и системите за охлаждане са различни от тези в Северна Европа. Защо например Ирландия е голям център за данни благодарение на своите метеорологични условия, които също помагат, освен заради други фактори. Следователно тази диференциация или отчитането на географското разположение на мястото, където ще бъдат разположени центровете за данни, е важно. Искам също да помоля DG
Енерго да работи заедно с DG Connect по този тип нормативни актове, защото е важно да има тази комуникация в комисията и тази предложение да не накърни по някакъв начин работата, която в момента се извършва в областта на облачните технологии чрез зони за ускорено развитие, защото смятаме, че това е много мощен механизъм за насърчаване развитието на центрове за данни и не бихме искали по някакъв начин тези разпоредби да бъдат засегнати от тази добра инициатива на DG Ener. Благодаря, Диего.
Оратор 1fr
Сега за група Renew, г-н Кристоф Грюдлер.
Christophe GrudlerRenewfr
Благодаря, госпожо Председател, ще говоря на френски. Благодаря, госпожо заместник генерален директор, за вашето представяне. Искам много ясно да похваля еволюцията в този последен вариант на Закона за алианса; те наистина вървят в правилната посока. Изминахме дълъг път, бих казал, защото в първия вариант, който разпространихте, ядрената енергия беше просто изключена, което беше малко парадоксално по това време, когато самата Урсула фон дер Лайен на Световната ядрена изложба край Париж беше казала, че е направила стратегическа грешка, като блокира ядрената енергия навсякъде, и че вече е разбрала това, и само няколко дни по-късно се появи нов вариант. версия на делегирания акт, в която, всъщност, ядрената енергия беше забранена. Така че, в действителност, център за данни, захранван с ядрена енергия, не беше признат, докато център за данни, захранван с природен газ, с малък договор за вятърна енергия към него, беше признат и оценен. Това беше наистина стратегическа грешка, климатична и индустриална безсмислица. Заедно с няколко колеги от различни групи ние предупредихме Председателя и Генералния директорат за ядрената безопасност и днес представеният текст е важна стъпка напред и победа за тази междупартийна мобилизация. Въпросът е стратегически, защото Европа иска да утрои капацитета си на центрове за данни в рамките на седем години; без изобилна, декарбонизирана и контролируема енергия няма да има европейски цифров суверенитет или изкуствен интелект. Затова имам два много кратки въпроса. Първо, можете ли да гарантирате, че от лятото на 2027 г. използването на ядрена енергия може да бъде включено в тази етикета с еднаква видимост като възобновяемите енергийни източници? И второ, правилото за добавеност, както беше посочено в първата версия, предизвика сериозни притеснения. Можете ли да потвърдите, че 10-годишното правило няма да наказва съществуващите производствени мощности, като имам предвид по-специално атомните електроцентрали и язовирите? хидроелектрическите язовири, построени преди няколко десетилетия, които все още произвеждат декарбонизирана електрическа енергия
ще могат ли наистина инсталациите да бъдат оценени по тази етикета? Благодаря. Благодаря.
Оратор 1en
А сега продължаваме с „Зелените“ г-ца Ута Паулус.
Jutta PaulusVerts/ALEen
Много благодаря, господин председател, и благодаря на Мехтелд, че сте тук. Аз бях в една и съща стая с Нилс, когато преговаряхме. разбира се, EED, и трябва да кажа, че се чувствам доста, намирам за много успокояващо, че парламентьт е доста обединен по въпроса за необходимостта да се сложи край на зависимостта от чуждестранни оператори, както и за запазването на ценното пространство и капацитет на мрежата за европейските оператори. Имам въпрос, който е първият ми въпрос, свързан с докладването, защото знаем, че около 30% от операторите действително са извършили докладването, което трябваше да имам въпрос, който е свързан с първия въпрос, а именно с докладването, защото знаем, че около 30% от операторите действително са извършили докладването, до което са били задължени, така че моят въпрос е какви последици ще извлече Комисията от това и как ще убедим останалите 70% наистина да предоставят своите данни? Мисля, че наименованието „пакет за ефективност на центровете за данни“, включващ ядрената енергия, е вид оксиморон, защото ядрената енергия, разбира се, никога не е ефективна – това е термодинамика. Знам това, г-н Гръдлер би искал да промени това, но за съжаление физичните закони не могат да бъдат променени. Но моят въпрос е по-скоро как изобщо биха помогнали ядрените сертификати от стари централи като Катамам, знаете, всички онези централи, които вече работят? Как изобщо биха подпомогнали прехода, когато нищо не трябва да се променя, не трябва да се изграждат нови мощности? За мен не е напълно ясно какво е смисълът зад тази етикетка за готовостта за оползотворяване на отпадната топлина. Имам същото впечатление като на г-жа Салах и г-н Фуглесанг и г-н Солие, цялата идея е операторът да избере място, където топлината може да бъде използвана, вместо да избере мястото и после да каже: „О, извинете, няма къде да използвам топлината си тук“. Но съгласен съм с вашия въпрос как да се направи разлика например между хиперскалери и съ-локатори. Комисията размишлява за някакъв тип свързан с това еталон или какви са идеите? Благодаря.
Оратор 1en
Благодаря и сега за групата на левицата, г-н Пер Клаусен.
Per ClausenThe Leften
Много благодаря и ще говоря на датски.
Per ClausenThe Leftda
Бих искал първо да благодаря на заместник-директора, че е тук днес, за да можем да проведем този важен разговор. Вярно е, че ЕС изобщо не разполага с прозрачни оценки на устойчивостта, които да могат да се сравняват между държавите членки. Това е преглед, който трябваше да имаме много отдавна, преди големите американски центрове за данни да започнат да залива нашите страни. Също така смятам, че силно се нуждаем от общи минимални стандарти. в сегашния си вид гражданите на ЕС плащат цената за това, че американските технологични олигарси експлоатират нашите общи ресурси. Гражданите виждат как шумните центрове за данни изникват до домовете им, които някога бяха в живописна среда, но сега внезапно се намират в промишлена зона с шумово замърсяване във Финландия. Видяхме какво може да се обърка, когато Google незаконно изсече 250 000 дървета и унищожи скъпоценни гори и биоразнообразие, но също и водоснабдителните компании предупреждават, че центровете за данни рискуват да окажат негативно въздействие върху водните ресурси, а също така видяхме как работните условия в редица от тези центрове, както по време на строителството, така и впоследствие по време на експлоатацията, са дълбоко проблематични и застрашават зелената ни трансформация. Така че няма съмнение, че се нуждаем от цялостна оценка на последиците от центровете за данни в ЕС, но ни трябва и просто да ограничим тяхната прекомерна експлоатация на нашите ресурси. И макар че Комисията планира да представи минимални стандарти през средата на 2027 г., това все още следователно много от американските центрове за данни биха могли да достигнат Европа преди това, а последиците биха могли да станат неуправляеми, така че моят въпрос по същество е какво планира Комисията да предприеме в междинния период, за да противодейства на екологичните и свързаните с климата последици от новите центрове за данни, и не е ли тук временното спиране модел, който може да осигури, че в бъдеще наистина ще имаме европейски центрове за данни – европейски собственост и под европейски контрол.
Оратор 1en
Благодаря, сега приключихме с изказването на колегата и сега предоставям думата отново на комисията за вашите отговори.
Оратор 3en
Да, така че първо на първо много благодаря и наистина виждам, че парламентьт оказва голяма подкрепа на нашата инициатива да разглеждаме центровете за данни от гледна точка на устойчивостта, и определено да включваме енергийната ефективност, водната ефективност и чистата енергия по отношение на ресурсите, в този смисъл мисля, че ние, ние сме на прав път и ви благодаря много за вашата подкрепа. Сега да се върнем към въпросите. Отпадната топлина е разбира се много важен елемент и трябва да я използваме колкото е възможно повече и където е налична, отпадната топлина определено е част от нашата енергийна политика. Но етикетът ще предоставя информация само за центрове за данни, които са готови да предлагат отпадната си топлина на всеки потенциален купувач, а действителното използване или повторно използване на отпадната топлина не е включено, за да не се наказват центровете за данни, които нямат тази възможност. Просто толкова. има случаи, когато разполагате с възможност, и разбира се, ние много я приветстваме, но не бива да наказваме самия център за данни, когато няма възможност за използване на отпадъчна топлина или какъвто и да е друг източник, затова именно установихме неутрален подход, бих казал, каквото е налично на мястото, го включваме в етикета, ако не е така за съжаление това не е по вината на центъра за данни, разбира се. Нашият общ енергиен политически подход е да използваме възможно най-много отпадъчна топлина, както е посочено в нашите документи, да ускорим процеса в ЕС и други, но без да наказваме. Това беше малко въпросът, който получих. И още един аспект, който споменах, е, че ще работим със всички заинтересовани страни — държавите членки, доставчиците на центрове за данни — върху вид тристранен договор и ще имаме модели до края на годината, най-добри практики, които след това ще бъдат включени в прегледа, който планираме за 2028 г. и който вече е част от нашето предложение. Така че, ако в следващите две години имаме повече доказателства, че това е възможно по един или друг начин, ще се радваме да включим това в прегледа и в крайна сметка да го подобрим, което е третият въпрос от страна на члена на парламента. И мисля, Нилс, че започна много добре, основата е директивата за енергийна ефективност, която както
докладчик, ваш ред, другите, вие, вие преговаряхте и затова това е отправната точка и също така за да стигнем до г-н Крюглер беше енергийна ефективност. Това е част от нашата задължение за енергийна ефективност, която беше двигателят. Ние сме технологично неутрални. Искахме енергийна ефективност, но с работата ни през последните две години с докладите и базата данни бяхме наясно, че водата е проблем, както знаете, и затова включихме водата, но включихме и ядрената енергия като технологично неутрална възобновяема енергия и ядрената енергия. чистите енергийни ресурси това вече е част от нашия етикет, няма каквото и да било намерение беше основата енергийна ефективност и започнахме с възобновяемите, но сме много щастливи да включим всички нисковъглеродни енергийни източници и виждате ясно, че започваме с възобновяемите и ядрената енергия и има категория неспецифицирани източници засега, може би след две години ще бъдем по-конкретни, но трябва да се намери баланс между яснотата и лесното четене и да не бъдем претоварени, но ясно е, че основата е директивата за енергийна ефективност, но ние се развихме и това беше приветствано, както разбрах и от парламента, за да имаме тези три основни устойчиви критерия, които обхващат чистите енергийни ресурси, както е посочено тук Според мен отпадната топлина обхваща гъвкавостта до известна степен, разбира се, искаме да допринасят и центровете за данни към гъвкавостта на страната на търсенето, доколкото могат, но също така не бива да се санкционират онези, които не могат да го направят, но това може би е нещо, което ще проучим по-добре след две години, когато преразглеждаме етикета. Според мен искаме повече гъвкавост, разбира се, това е и ключов политически приоритет, който следваме в енергийната политика, и това е малко същото разсъждение и по отношение на отпадната топлина — искаме я, но не искаме да санкционираме центровете за данни, които все още нямат възможността да я използват. После получихме въпрос от испанския евродепутат за това къде се намираме по отношение на разположението и климатичните вариации и тяхното въздействие върху потреблението на енергия и вода. нашата основна цел е да повишим прозрачността, така че центърът за данни да бъде оценен въз основа на обективни критерии
по енергийната и водна консумация и чистите енергийни ресурси, което ни се струва най-прекият подход и който може да осигури различни оценки и да позволи сравнение, но към това трябва да добавим, че в етикета също имаме задължението или придружаващ документ, който е част от нашия делегиран акт, за да предоставим обяснения и методология за оценка. потенциално въздействие на климата върху потреблението на енергия и вода, което се нарича PUE и WUE, ако някой иска да сравни центрове за данни в Европа, така че тази възможност и тази задължителна клауза в придружаващия документ да оценява също къде се намира мястото и какво е потенциалното въздействие на климата върху потреблението на енергия и вода, което може да бъде различно в Испания и Финландия, в Полша или в други държави, така че има връзка към мястото чрез това, мисля. Отговорих на г-н Крюгер, я благодаря ви много за ядрената енергия, но няма да променим въпроса за условието за възраст на активите, гаранциите произходът и ППА трябва да се отнасят до генериращите активи, които са били пуснати в експлоатация или са претърпели значителна реконструкция, удължаваща експлоатационния им живот не повече от 10 години преди годината на отчитане; това също е част от отговора на г-н Krügler към Jutta Paulus благодаря ви много, мисля, че вече отговорих малко на този въпрос, произходът и също задължението за докладване е част от пазарния надзор на държавите членки, така че държавите членки трябва да действат това е пазарен инструмент така че наистина искаме да подтикнем държавите членки към действие чрез институциите за пазарен надзор Според мен другите елементи, които бяха засегнати – мястото, работните условия, са важни, но тази етикета всъщност се отнася предимно до устойчивостта, както казах в началото. Има и други критерии за разположението на центровете за данни, но това обхваща енергийните ресурси и разбира се работните условия. от по-широкия контекст и това е нашето предложение за етикета е част от този CADA от този пакет за облачни технологии и изкуствен интелект, който ние като Комисията предложихме, който е малко по-широк и обхваща суверенитета на данните и други аспекти, но може би не отговорих напълно на въпроса. Въпросът беше по-скоро какво г-н
Сойър вече беше каза, че съвместното разположение е различно от хиперскалъра, попита той. За да отправя друг друг кръг, така че моля, свършихте ли? Добре, благодаря за отговорите и преминаваме към друг кръг от изказванията. Една минута за групата на ЕПП, известна като С&D, г-н Нико Гонсалес Касарес Благодаря, извинявайте, колега, не гледах, извинявайте, така че първо колегата Сала, моля, благодаря, но това не е кръгът, за който току-що казахте, нали? Да, друг кръг, нали, да. да, да. Сенаторите имат два кръга. И двата са за последващи въпроси. О, да, само за последващ въпрос, да, само последващ въпрос. въпрос, да, добре, така че една допълнителна точка: Комисията е посочила наистина, че тази система за оценяване също може да информира бъдещото законодателство, както току-що споменахте, например Закона за облачните услуги и изкуствения интелект. Това го прави особено важна е правилната насока още от самото начало. Новата ниска емисионна енергийна стойност признава както възобновяемата енергия, така и ядрената енергия, което е добре дошло. Може ли Комисията да потвърди, че бъдещите изисквания ще признават всички нискоемисионни електрически ресурси, включително ядрената енергия, вместо да се разчита основно само на възобновяеми източници, и по-важното: как Комисията ще гарантира, че тези етикети няма да се превърнат автоматично в задължителни изисквания без подходяща оценка на въздействието и без парламентарен контрол? Благодаря Ви. Ще говоря на испански. Искам да подчертая въпроса, който току-що зададе колегата от Salas от PP. Мисля, че е важно да се признае това, което той каза за нисковъглеродната енергия, защото, както знаем, енергийният микс във всяка държава от Европейския съюз е различен и има държави, които за момента нямат ядрена енергия и разчитат на други източници на енергия. различните, които са или не се считат все още за зелени, така че е важно това признаване на енергиите с ниски въглеродни емисии и след това исках да се обърна към зелените и към г-н Клементи, просто заради коментарите му от 80. процента от товара на данните и услугите в Европа очевидно са в ръцете на
чуждестранните хиперскалиращи компании предлагат да се подобри и да се отдалечим от тази зависимост, в която се намираме в момента, но с разум не можем да се преместим за два дни от мястото, където сме, до мястото, където искаме да стигнем; трябва да го правим с разум и с добри практики. Следователно виждам малко трудно да се приложи мораториумът, защото технологиите не чакат. Ако ние сега спрем развитието на центровете за данни, не. Според мен ние отново ще изостанем в една надпревара – в надпреварата за технологии. Благодаря. Окей, не разбрах, че има кръг за последващи въпроси, но тъй като има, бих искал да попитам: Център за данни, който използва енергия от въглища или природен газ през нощта, може ли все още да получи зелен етикет? Доколкото прочетох, този етикет, който вие представяте, се основава на гаранции за произход и споразумения за закупуване на електроенергия. които позволяват на центровете за данни да документират, че са закупили достатъчно възобновяема електрическа енергия, за да покрият годишната си консумация. обаче това не отразява непременно действителния източник на електричеството, което консумират в момента на използването му. как Комиснята ще предотврати превръщането на етикета за устойчивост в упражнение по зелени фалшификации, при което етикетът изпращателите, където етикетът Центровете за данни на хартия могат да изглеждат зелени, докато на практика все още разчитат силно на изкопаеми горива. Благодаря, Пол. Да, много благодаря, г-н Председател. Не съм искал мораториум, това беше Ляво-дясно, но може би не съм бил достатъчно ясен. Въпросът ми беше, че имаме различни видове центрове за данни, както отбеляза г-н Господин Сойър каза, че разполагаме с колокаторите, разполагаме с хиперскалерите, разполагаме с обектите за обучение на изкуствен интелект, и всичките тези центрове за данни или тези видове центрове за данни имат различни характеристики, така че мисля, че въпросът му и той всъщност е и мой също: Комисията вече обмисля ли да въведе система за сравнителна оценка, която да е свързана с типа на центъра за данни, защото това наистина би имало смисъл, тъй като не може наистина
сравнявате ги, малко е като това, което имаме в Регламента за екологичен дизайн, където различаваме малки коли и големи коли, тъй като очевидно една голяма кола винаги ще използва повече енергия от малка кола. Така че, това всъщност е моят въпрос: от вашите обяснения не съм напълно разбрал защо една... Слушате ли? Все още не съм разбрал защо операторът на дата център няма влияние върху използването от вашите обяснения все още не разбирам защо операторът на дата център няма влияние върху използването на отпадната топлина, защото той може да избере място, където отпадната топлина може да се използва, което е в неговия възможностите му и аз определено много се съгласявам с колегите си, че трябва наистина да се засилим за центърове за данни, които са собственост и се контролират от Европа, защото сме зависими от тях и можем да видим какво могат да направят САЩ да, последното „да“, моля за заключване. Благодаря. И все пак ще говоря на датски още веднъж. Въпросът е първият: ако не изискваме рециклирането на излишната топлина от центровете за данни, как тогава да попречим на систематичното разполагане на центровете за данни на места, където може да се посочи, че не е възможно рециклирането на излишната топлина? Според мен това е важно въпрос, защото ако центровете за данни бъдат разположени по този начин, ще имаме огромно енергийно разхищение. и едва ли това може да бъде единствената ни цел за енергийна ефективност, а другото питане е: ако не се приеме мораториум, как тогава ще се гарантира, че в рамките на следващите години няма да се изградят безброй данни центрове, собственост на американски компании, които не отчитат енергийната ефективност? Това е ситуацията, в която се намираме. Моля, сега думата е ваша. Отговорете на следния въпрос. Много благодаря. Мисля, както казах, това предложение е част от CADA и виждам, че имате докладчик или съ-докладчик на CADA, така че аз се съсредоточавам върху енергийната страна. Местоположението на един център за данни определено има различни критерии – едно от тях е отпадната топлина, но може да има и други. Ето защо решихме да използваме етикет. Не можем да наказваме, това е предимство. разбира се, но някои държави членки може да решат или някои доставчици на центрове за данни да отидат другаде
електропреносната мрежа, която също е важен фактор, или работната сила, тоест има много критерии за местоположението. Какво направихме в Комисията? Вече проведохме едно заседание и ще имаме други кръгли маси, където ще обединим, ако мога така да се изразя, цифровата страна и енергийната страна, така че операторите на преносната мрежа, доставчиците на центрове за данни, компаниите и така нататък, и разбира се държавите членки, да обсъждат критериите за местоположение помежду си, преди да изберат място, и да знаят например, че отпадната топлина е важен критерий. Но повече от това ние не решаваме къде да бъде разположен центърът за данни, а отразяваме това в етикета. Това е една точка за различните видове данни. Това е вярно, различни видове. центрове за данни на етикета под нашия европейски флаг оператор на център за данни и вид на центъра за данни с x x x x x това е мястото, където ще бъде посочен видът, и не можем да имаме различни етикети за различни видове центрове за данни, но е ясно какъв вид център за данни е и вие споменахте няколко, така че това се отразява в етикета, за да хората могат да видят прозрачността къде се намира там също имаше въпрос да бъде и за бъдещото осигуряване на енергия засега, както казах и преди, възобновяемите източници и ядрената енергия са споменати там има също и неспецифицирано което може да бъде има ли други източници? ако разгледаме прегледа след две години, трябва да преработим това и може би да бъдем малко по-конкретни или да го направим по различен начин; ще го направим в доклада при прегледа. Но засега това е най-простият начин и това се отнася също до въпроса на Нилс – това са усилията за източване на енергия, а не действителната енергийна смес. Както правилно отбелязахте и попитахте, центърът за данни, ГОППА, е наистина усилието на центъра за данни да осигури и получи чиста енергия; това не е енергийната смес, която е в основата на тази етикетиране на източника на енергия – то се основава на ГО и ППА, което е начинът, по който го правим изобщо, за да осигурим яснота и прозрачност. Според мен отговорих на повечето въпроси, така че благодаря много, ние наистина сме
очаквам вашата реакция и да, ние имаме много, добре, добре, извинете, моля, някои колеги поискаха да се включат, така че първият въпрос към г-н Нико Гонсалес Касарес. Първо, моля, един въпрос по процедура: не бързайте, моля, една минута, това е много важна дебат, той е на първо място в дневния ред и виждате, че това е един от най-големите комитети на този парламент. и няколко члена, защото ако посветим 80% от времето на дебата на кръгове и кръгове от координатори, другите членове не могат да говорят и те не са тук, така че трябва да се замислим за това – това е за нас самите, това е дебат за нас самите, нищо общо с милостта, но това е реалността. Днес е вторник сутринта, върхът на присъствието в парламента, и това е реалността. Ние искаме този вид дебати. Трябва да се замислим какво се случва с този втори кръг и кръг след кръг, без възможност за другите членове да говорят, нали? Виждате, в ЕРР само един или двама члена – това е най-голямата група в залата. Не ги обвинявам, но защото другите членове не могат да говорят. Ясно е, че се нуждаем от по-широко обсъждане на разполагането на центрове за данни в Европа. Първо, центровете за данни трябва да бъдат разположени в условията на суверенитет. Не можем да го постигнем с тази етикета. Тя не е предназначена за тази цел, но се нуждаем от суверенитет, така че никой да не може да ни заплати за услугата, която предоставят нашите центрове за данни. Ние осигуряваме енергията, водата, територията, а другите могат да ни изключат, когато поискат. Това трябва да избегнем. Но това не е мястото за това. От друга страна, устойчивостта — това е, което тази етикета се опитваше да постигне, и тя е надмината от дебата, вярвайте ми. Това е упражнение на добра воля, но то е напълно изпреварено. Защо? Защото то не ни осигурява реално въздействие. С тази етикета не можем да знаем реалното въздействие на центровете за данни: нито общите консумирани мегавати, нито литрите вода, нито мегаватчасовете от възобновяеми източници, нито пък емисиите на CO2, които предизвиква всеки център за данни. Следователно, то е напълно
преодоляваме и трябва да продължим напред с нещо, смятам, че Комисията разполага с една възможност в минималните стандарти, в минималните изисквания за изпълнение на законодателната предложка и Комисията смята или разбира, че е моментът да се поставят европейски задължителни цели, за да има наистина суверенитет и устойчивост Извинете, госпожо председателка, много благодаря, благодаря колега, и сега за г-жа Катри Курмуни Благодаря, г-н председател. Докато слушах тази дискусия, забелязах, че има огромни преразходи, които ние възприемаме по подобен начин, и няма съмнение, че няма да подкрепим новите технологии и центровете за данни. Но повечето от нас се притесняват, че на преден план сега са американците и китайците и ще дадем много от нашите енергийни мрежи, водни ресурси на тях, а когато накрая, надяваме се, в някакъв момент европейците да навлязат на тези пазари, няма да има какво да предложим. Поне аз и предполагам, че и колегите ми също, сме получавали много отзиви, и особено гражданите са загрижени за член 5, параграф 5, по същата тема, която спомена и предишният говорител — че тези статистики не се виждат, много от числата за потреблението се крият зад търговски тайни. Защо решиха да преработят член 5, параграф 5 по този начин и не по публичен начин, където всичко трябва да бъде публично при обществени въпроси? Благодаря, г-жа Софи Ериксон.
така че кога ще представите задължителни изисквания, за да гарантирате, че центровете за данни поемат отговорност за нарастващото си електропотребление? Ние имаме нужда от ясен отговор тук. Гигантите от технологичния сектор се разрастват бързо, домакинствата не трябва да плащат цената, защото политиците действат твърде късно. Искам също да кажа, че не можем да наричаме един център за данни устойчив, ако хората, които го изграждат, работят без основни права и понякога при условия, близки до робски. Благодаря ви, благодаря. И накрая, госпожице Бенедета Скудери. Grazie presidente, ringrazio la commissione per questo importante dibattito sui data center. Allora, guardando l'etichetta, mi sembra un po' incoerente parlare di un'etichetta sulla sostenibilità se poi la Commissione – come abbiamo detto, come hanno detto anche molti colleghi – ha sottolineato che i dati sui data center sono coperti da segreto. Quindi le comunità locali e le amministrazioni devono sapere soltanto che c'è un'efficienza energetica senza sapere quanta energia viene utilizzata, quanta acqua viene utilizzata, qual è l'impatto reale per quella comunità. E io penso che su questa cosa si debba far chiarezza. Un'altra cosa: come questa etichetta va a informare tutti quei comuni, quelle città, quelle regioni che hanno bisogno di informazioni vere per prendere delle decisioni su quali data center poter dare l'ok? E l'altra cosa è: mi sembra che siamo un po' in ritardo perché arrivare a un'etichetta adesso, quando ci sono migliaia e migliaia e migliaia di richieste da parte di data center – per lo più americani – e non mettere delle regole chiare e dire che la classe G in Europa non si fa, che la classe F in Europa non si fa, abbiamo bisogno di data center sostenibili europei e con regole chiare e un'etichetta mi sembra un passo molto, molto lento con l'accelerazione che invece le big tech hanno. Grazie, grazie, collega. For your answer, please take your time, just to take some time. It's important having short answer, please. Okay. I will be short. Thank you very much. First of all, as I said in the beginning, we act now because we
около 3%, между 2,5% и 3% от нашата електроенергия в ЕС средно се изразходва за центрове за данни; след 2030 г. това със сигурност ще нараства, така че ние действаме сега с тази етикета. Нашият план и текущата отворена консултация се отнасят до следващия етап – минималните стандарти за енергийна ефективност. Струва ми се, че Касарас се позова на това. Призоваваме всички да отговорят на тази заинтересована консултация, която продължава до 12 декември, а в началото на следващата година, през първата ѝ половина, ние сме готови да направим предложение за минимални стандарти за енергийна ефективност за центрове за данни. Вече чуваме, че интересът е огромен, така че сме готови да предприемем следващия етап и да направим предложение по въпроса. Но днес става дума за делегирания акт относно етикета, който е първият етап. Но, както казах, ние сме готови, работим по него, обществената консултация продължава, ще анализираме всички отговори и ще направим предложение през следващата година. И както виждаме, разбира се, следващите няколко години са изключително важни, защото според прогнозните сценарии броят на центровете за данни ще нараства, така че това наистина е много важно. Отнасяме се към член 5, параграф 5, който се отнася до данните, така че всичко, както казах, се основава на Директивата за енергийна ефективност, която всички ние познаваме, и тази директива задължава Комисията да публикува агрегирани данни. Ние предоставяме тази информация по два начина: чрез публичен табло, където споделяме обобщени данни веднага щом бъдат готови, и второ, споделяме данни чрез годишни доклади, които осигуряват подробен анализ на отчетените цифри. Колкото повече можем от страна на Комисията въз основа на директивата за енергийна ефективност, ще публикуваме агрегираните данни, а след това държавите членки решават кои конкретни данни техните центрове за данни трябва да публикуват. Това е компромисът — държавите членки ще решат по въпроса, но ние от страна на Комисията проверяваме дали държавите членки са приложили правилно правилата и ако не го направят, ние предприемаме действия. Така че има задължение въз основа на директивата за енергийна ефективност държавите членки да публикуват, но те решават кои конкретни данни трябва да бъдат публикувани, но ние
дали да се прилагат правилата и самото наименование ще увеличи прозрачността по отношение на устойчивостта на отделните центрове за данни и това, както казах, е първият етап и целта на това предложение благодаря благодаря благодаря за вашето присъствие за вашия отговор беше много интересна тема и много деликатна, затова имаме толкова оживена дискусия така че ние сега преминаваме към точка четири и аз се извинявам на колегата Станканели за закъснението и моля разполагаме с пет минути за мисията в Индия от 21 до 25 септември 2026 г. давам думата на Рафаел Станканели като ръководител на делегацията за кратък доклад за мисията благодаря господин председател уважаеми колеги и с голямо удоволствие днес изказвам мнението си за резултатите от мисията на нашата комисия Нова Делхи, проведена от 21 до 25 септември, която имах честта да ръководя първо бих искал да благодаря на колегите от различните политически групи, които участваха в мисията, като допринесоха за конструктивен и задълбочен диалог с нашите индийски партньори една сърдечна благодарност отправям също към секретариата и към ИТРЕ, към служителите и преводачите, както и към делегацията на Европейския съюз в Нова Делхи за отличната организация и ценната подкрепа, осигурени по време на цялото посещение мисията ни предостави възможността да се срещнем с важни представители на индийските институции, сред които министрите, отговарящи за науката и технологиите, тежката промишленост и енергетиката, както и главния научен съветник на правителството освен това проведохме пряк диалог с представители на Индийската телекомуникационна регулаторна комисия, Индийския технологичен институт, федерацията на европейските предприятия в Индия и Airbus от тези срещи излезе една особено значима констатация Индия гледа на Европейския съюз с интерес става въпрос за пазар в много силно развитие, в който вече присъстват около 6000 европейски предприятия, което представлява значително икономическо присъствие
важна, което показва потенциала на нашите отношения и перспективите за по-нататъшно сътрудничество, също и в светлината на предстоящото споразумение за свободна търговия, по отношение на енергията и сигурността на доставките. Разгледахме приоритетите на индийската енергийна политика и възможните области за сътрудничество с Европейския съюз. От обсъждането излезе много ясен урок: диверсификацията на източниците е от съществено значение и енергийният преход не може да се осъществи без три основни елемента – икономическа устойчивост, сигурност на доставките и конкурентоспособност. В този контекст технологичният неутралитет трябва да бъде задължителен принцип. Освен това обсъдихме и водорода – сектор, в който Индия инвестира с голяма амбиция. Това е тема, която продължава да предизвиква загриженост сред индийските индустриални партньори. С министъра на тежката промишленост и стоманата говорихме и за перспективите на електрическата мобилност, батериите, рециклирането и достъпа до критичните суровини. Сътрудничеството с Индия, също и в светлината на сключеното търговско споразумение, представлява възможност за двете страни. За да може обаче да доведе до реални ползи, то трябва да се основава на условия на взаимност, равноправно третиране и защита на съответните производствени възможности. Друг важен аспект на обсъждането беше научните изследвания, иновациите и стратегическите технологии. Излезе наяве значителен потенциал за сътрудничество в области като квантовите технологии, суперкомпютрите, полупроводниците, изкуствения интелект, биотехнологиите и космоса. Особено интересен беше обменът на мнения относно индийския подход към изкуствения интелект – стратегия, която поставя иновацията в центъра, предвижда прогресивна оценка на рисковете и, където е възможно, използва вече съществуващата нормативна рамка, като избягва прекомерните предварителни ограничения. Смятам, че и в Европа трябва да обърнем внимание на този подход. Накрая, срещите с
Федерацията на европейските предприятия в Индия и Airbus ни позволиха да проучим възможностите, които индийският пазар предлага, както и перспективите за разширяване на авиационния сектор, включително по отношение на разработването и използването на устойчиви горива. В заключение, мисията потвърди, че възможностите за сътрудничество между Европейския съюз и Индия са реални и значими. За да ги използваме обаче, в дългосрочен план Европейският съюз трябва да изрази ясна и прагматична индустриална визия и стратегия. Благодаря за вниманието. Рафаеле и сега вземам думата. Благодаря, Гонсалес Касарес. Считам, че мисията беше успешна, благодаря на организацията на секретариата и на групите. Ясно е, че в Индия Европа и Индия ще имаме възможности и те ще имат възможности. Според мен това може да бъде важно и трябва да се благодари и на индийските власти за тяхната добра нагласа. Считам, че има много възможности в различни технологични и индустриални сектори, в енергийния сектор, но също така видяхме и някои бариери. Например в областта на мобилността на автомобилите. Според мен съществуват много протекционистки бариери, свързани с възможността за навлизане на този пазар в енергийния сектор. Видяхме загриженост не само по отношение на енергийната дипломация, но и на климата и търговията. Загрижеността на индийските власти по отношение на CBAM е очевидна и те изграждат система за търговия с емисии, подобна на нашата ЕС ЕТС, но малко по-мека в началото. Това, което ни изненадва, е, че те създават пазар за въглеродни емисии за промишлеността, която ги изпуска, но не го правят за своите енергийни източници. Това ни кара да подозираме, че тази система за търговия с въглеродни емисии е създадена просто за да действа срещу CBAM, а не като реален инструмент за изпълнение на Парижкото споразумение по отношение на член 6.3 и пазарите на въглеродни емисии и намаляване на емисиите. Благодаря.
благодаря. Много ви благодаря, много ме интересува позицията ви. Приключваме с този пункт и преминаваме към точка пет – мисията. В Любляна, Словения, от 21 до 22 септември 2026 г. разполагаме с пет минути за този пункт. Предоставям думата на Йенс Гайер от Прогресивния алианс на социалистите и демократите като ръководител на делегацията за кратък доклад за мисията. Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, от 21 до 22 септември Комитетът проведе мисия в Любляна, за да посети АСЕР – Европейската агенция за сътрудничество между енергийните регулатори. АСЕР е създадена през 2011 г. с цел координиране на работата на националните регулатори на нивото на Съюза, подпомага разработването на мрежови и пазарни правила в общността, насърчава конкуренцията и интеграцията на пазара, както и следи за злоупотреби на пазара. През последните години задачите ѝ нараснаха с прехода на нашата енергийна система. Европейският парламент винаги е бил силен поддръжник на АСЕР, което прави тази визита отлична възможност за обмен на мнения по текущата законодателна работа и за запознаване отблизо с това как АСЕР насърчава по-нататъшната интеграция на енергийния пазар и изпълнява своите правомощия за наблюдение и разследване. По време на визитата агенцията ни информира за текущото състояние на интеграцията на енергийния пазар и за скорошните разработки, подобряващи функционирането му. Ползите от интеграцията на пазара, като по-голяма устойчивост и социално-икономическо благосъстояние, вече се виждат днес. Обаче предизвикателствата остават. По-нататъшното изпълнение на проекти на нивото на ЕС и на регионално ниво е от решаващо значение за пълното използване на потенциала на интеграцията на пазара, за повишаване на ефективността и изпълнението на пазарите на електрическа енергия, както и за подкрепа на общите цели като достъпността на енергията, устойчивите цели и сигурността на доставките. Важна цел на мисията беше да информира нашата текуща и предстояща законодателна работа. С тази цел проведохме полезни обсъждания по пакета за мрежите, предложението за мрежови такси, предстоящия пакет за енергийна сигурност. Обсъдихме също така наблюдението на изтеглянето на руския газ и наблюдението на водорода от АСЕР. Бяхме информирани и за текущото състояние на правомощията на агенцията.
две изпълнения на рамката на ЕС за откриване и възпиране на пазарни манипулации на едро, ревизията от 2024 г. не само разшири обхвата на регулацията, но и предостави на АСА правомощия за разследване и за трансгранични случаи. Тези правомощия позволяват на АСА да установява релевантни факти относно потенциални нарушения на мандата и ефективно да подпомага изпълнителната дейност на националните регулаторни органи. В заключение, посещението показа, че ролята на АСА нараства и че агенцията е централна за интегриран, прозрачен и доверителен енергиен пазар. Вярвам, че тази палата трябва да продължи да подкрепя АСА, включително с ресурсите, от които се нуждае, за да изпълнява мандата си. Накрая бих искал да благодаря на АСА за вдъхновяващите презентации и размени и на секретариата на ЕТА за отличната организация. Благодаря ви много, благодаря ви много и сега преминаваме към мисията на Ениса в Атина, Гърция, от 21 до 23 септември 2026 г. О, извинете колега, ние разполагаме с пет минути за този пункт. Предоставям думата на Маркета Грегорова от Зелената група като ръководител на делегацията за кратък доклад. Благодаря ви много, председател, и скъпи колеги, така委員ството проведе мисия в Атина от 21 до 23 септември 2026 г., както вече споменахте, и се съсредоточихме върху киберсигурността на Съюза и работата на Европейската агенция за киберсигурност и ИСА. Мисията беше планирана да съвпадне с нашата ИТРА работа по двете ревизии на КСА2 и НИС2, за които случайно аз съм докладчик. Преди да премина към нашите констатации, бих искал наистина да благодаря на секретариата на ИТРА за отличната организация на мисията. По време на плодотворните дискусии, които проведохме, ние разгледахме мандата на Ениса и нейния принос за изпълнението на рамката за киберсигурност на ЕС. Беше ясно за делегацията, че Ениса предоставя експертни знания, разработва насоки и подкрепя ключовото сътрудничество между държавите членки, институциите на ЕС и, разбира се, по-широката общност в областта на киберсигурността. Ениса обаче
има около 130 служители по своя план за персонал NIS2, CRA и Закона за киберсолидарността добавят нови задачи, CSA2 добавя още, а финансовото изявление на Комисията предвижда 118 допълнителни щатни единици до 2031 г. Следователно това определено трябва да бъде адресирано в бъдещите дискусии. Бяха засегнати и промените и еволюцията в средата на киберзаплахите — киберпрестьпленията с изнудване, разпределените атаки за отказ на услуга, уязвимостите в доставките и експлоатацията на уязвимостите в софтуера продължават да създават значителни рискове. Нарастващото използване на изкуствен интелект добавя съвсем нова измерение. Във вторник обсъдихме изкуствения интелект като инструмент за атакуващите и като цел. Enisa публикува своята картина на заплахите за 2026 г. онзи ден, където се съобщава за използвани на практика зловредни програми, създадени с изкуствен интелект, и за AI-aсистирано проникване, което получи права на администратор в облачна среда за по-малко от 8 минути. Докладът на Enisa от юли дава цифрите за една организация — открити са около 80 уязвимости през първото тримесечие на 2025 г. и около 500 през първото тримесечие на 2026 г., а с най-модерните инструменти вече се откриват около 500 на ден от август. Комисията може да упражни правомощията си по Закона за изкуствения интелект за оценка на моделите за общополезен изкуствен интелект с системен риск, но Съюзът няма персонал, който да извърши такава оценка — научният панел само дава съвети. Планът за действие от 7 юли възлага на Enisa пет от своите девет ключови действия, но нито едно от тях не е правна задача. Работната програма на Enisa няма отделна бюджетна линия за изкуствен интелект и се надявам да можем да поправим това във файла CSA2. Тази мисия ми потвърди няколко неща — киберсигурността се променя пред очите ни и тази промяна изисква да финансираме и да развием мащаба и задачите на Enisa. По същия начин CSA2 е мястото да се направи това именно сега и се надявам колегите ми след тази мисия да го видят по подобен начин. Благодаря ви, да, да се осъзнаем повече. Много благодаря и сега преминаваме към точка седем — изменящ регламент за Закона за критичните суровини. Имаме пет минути, но нашият колега г-н Чахим не може да бъде тук, така че ме помоли да предам информацията на
към комитета, така че първата трилога за целенасочената ревизия на Закона за критичните суровини се проведе по време на ирландското председателство с посланик Кейт Моран, която представляваше изпълнителното вицепрезидентство на Съвета, представляващо Комисията, и г-н Чахим, ръководещ парламентарния преговарящ екип и докладчик, приветства конструктивния подход на Съвета и подчерта, че различията по целенасочените изменения са сравнително ограничени, което позволява значителен напредък на техническо ниво. Той подчерта, че файла има два стълба: целенасочените изменения и създаването на Европейския център за критични суровини. Парламентът се стреми да постигне споразумение по цялата ревизия, включително целенасочените изменения и ЕС ЦРС център до края на годината, без да се допускат повече закъснения. По отношение на ЦРС центъра парламентът потвърди подкрепата си за самостоятелно децентрализирано управление, като изтъкна, че това е най-подходящата структура за осигуряване на оперативна стабилност, финансиране и демократична отчетност, особено за пазарните и интервенционни дейности. Докладчикът изтъкна също предложения управителен съвет, ръководен комитет за спешни случаи, ангажирането на заинтересованите страни и посоченият фонд от двадесет и четири милиарда евро за критични суровини. Съветът потвърди ангажимента си към ревизията, но подчерта, че все още трябва да разработи мандата си за ЦРСМ центъра, поиска по-подробна оценка на разходите и ползите, както и възможните варианти за управление и помоли Комисията да предостави повече информация възможно най-скоро. Комисията приветства бързото начало на преговорите и подчерта важността от запазване на гъвкавостта, избягването на допълнителни административни тежести и осигуряването на ефективни инструменти за диверсификация и отговор на кризи по отношение на ЦРС центъра. Тя изрази готовност да работи за решение, като същевременно уважава институционалните компетенции и предстоящите преговори за многогодишната финансова рамка. Като следващи стъпки са потвърдени технически срещи на 18 и 20 ноември, както и следващият политически трилог.
предвидени за 9 декември, така че това е всичко. Друг въпрос, така че можем да преминем към точка осем - обмен на мнения с Марко Мишмаш, председател на БАРАК за 2026 г., Алехандра (Алехандра) Туриага Гандини, председател на БАРАК за 2027 г., и д-р Верена Вебер, директор на Агенцията за подкрепа на БАРАК - органа на Европейските регулатори за електронни съобщения, друга много чувствителна тема, така че благодаря, добре дошли, а, искам така да приветствам тези важни гости, много благодаря, че приехте нашата покана. Имаме приблизително един час за този годишен обмен на мнения, след изказванията на нашите гости започваме с първия кръг на координаторите или техните представители - по две минути всеки, след което продължаваме с въпросите от залата - по една минута всеки. Поканвам всички членове, които желаят да вземат думата, да поставят именните си знаци, както обикновено, при възможност. Ако времето позволява, ще разреша на членовете, които искат да зададат последващ въпрос, да го направят. Искам да припомня на всички, включително на нашите гости, да се придържате към предвидените времеви ограничения. Сега каним г-н Мишмаш, след това г-жа Туриага Гандини и д-р Вебер да вземат думата за по седем минути за своите изказвания. Моля, думата е ваша. Благодаря, г-н председател. Следващият слайд, така че да ви представя кратко дневния ред за днес. Първо няколко думи за БАРАК и Бюрото на БАРАК, после Алехандра, нашият бъдещ председател, ще представи работата на БАРАК за 2027 г., след което Верена Вебер, директор на Бюрото на БАРАК и аз ще представим нашата оценка на ДНК. Следващият слайд, моля. БАРАК и Бюрото на БАРАК. Следващият слайд. Защо БАРАК е толкова важен? Нашата работа е свързана с това да функционира цифровият единен пазар на практика и да осигурява, че европейските правила се превръщат в реални ползи за крайните потребители и бизнеса. Това означава достъпни свързаности, „роуминг като у дома си“, ниски цени за повиквания и текстови съобщения в ЕС, избор и справедливо третиране, отворен интернет достъп и силни права на потребителите. Това означава надеждни модерни мрежи, подкрепящи разгръщането на оптични кабели, плавен преход от медните мрежи и накрая сигурен цифров
инфраструктура с устойчиви мрежи и възникващи технологии – така Барък наистина работи за европейските граждани и предприятия. Но нищо от това не се случва автоматично. То изисква независима регулаторна експертиза, силно сътрудничество между националните регулатори и последователни регулаторни практики в цяла Европа. И именно затова работим в двустепенна структура. Така, както председателят ни спомена, Барък осигурява независимата регулаторна експертиза, а офисът на Барък – това е агенцията на ЕС, която осигурява професионална и административна подкрепа на Барък, както и оперативната непрекъснатост за Барък. И така заедно осигуряваме превръщането на регулацията в по-добра свързаност и свързаните с това ползи за европейските граждани в ежедневието им. Моля, следващата слайд. Барък работи до 2027 г. Алехандра, моля. Благодаря ви много. Благодаря на всички ви, че дойдохте тук. Ще се спра на някои теми и идеи за това каква ще бъде нашата непосредствена работа през 2027 г. Моля, следващата слайд. Цифровият сектор е критичен за конкурентоспособността, иновациите, сигурността и цифровия суверенитет на Европа, както и за единния пазар и в крайна сметка за благосъстоянието на нашите граждани, като обединяваме знанията и опита на всички експерти, на стотици хора в Барак, ние допринасяме за разбирането как се развива цифровият пазар и как се развиват технологиите. Също така ние идентифицираме възникващите предизвикателства и кои са най-подходящите мерки, които трябва да бъдат предприети в политики, основани на ползи. Както знаете, Барак също така е ангажиран като консултативна група за европейските институции, затова сме тук и сме отворени да ви помогнем. Позволете ми да изтъкна някои от областите, в които работата на Барак през 2027 г. ще бъде особено актуална за приоритетите и законодателната дейност на тази комисия. Първо, Барак е анализирал и е предложил своите идеи за Закона за цифровите мрежи, което ще бъде представено по-късно от председателя на Барак. Второ, ние разполагаме с цифровия пакет „омнибус“.
Законът за цифровата годност – това е проверка на цифровата годност, която предоставя възможност да се проучи как различните елементи на цифровия правилник на ЕС си взаимодействат, да се идентифицират дублиранията, да се отстранят излишъците и да се опростят правилата. Барък подкрепя целта за последователност и хармонизация, за да се гарантира регулаторната кохерентност и да се улесни изпълнението. Барък може, между другото, да подкрепи анализа на последователността в рамките на цифровия правилник, например по отношение на определенията и управлението – това са изключително важни теми, които проверяваме в проверката на цифровата годност, в цифровия омнибус и също в ДНК. Струва си да се отбележи, както вероятно знаете, че дискусиите по Закона за цифровата мрежа и цифровия омнибус се водят паралелно. В тази връзка трябва да подчертая, че Барък е предоставил становище по разпоредбите за превключване и преносимост на облачните услуги. Затова искаме цифровият омнибус официално да признае ролята си за координиране и подпомагане на националните власти при изпълнението на тези два елемента – превключването и разпоредбите за преносимост, които в момента се съдържат в Закона за данните и трябва да бъдат включени и в цифровия омнибус. Освен това, Барък в момента участва в оценката на Комисията на регулацията за роуминг и междуграничната комуникация в ЕС. И двете прегледи трябва да бъдат завършени до юни 2027 г. Това е възможност да се проучи как тези регулации работят на практика и дали се нуждаят от актуализация. Барък ще предостави своята техническа експертиза, за да информира оценката на Комисията и бъдещите политически решения. Накрая, още един важен секторален правилник и секторален досие е Законът за киберсигурността 2. Барък подкрепя целта за укрепване на сигурността и устойчивостта на цифровата инфраструктура на Европа. Мерките за киберсигурност имат пряко отношение към електронните съобщителни мрежи и услуги, включително разгръщането на мрежите, избора на доставчици, инвестициите и оперативната устойчивост. Затова е важно рамката да постигне подходящ баланс.
между необходимостта от осигуряване на сигурността и условията, при които ще се внедряват мрежите, и по-специално операторите. Тази мярка трябва да бъде пропорционална и основана на риска, да отчита индустриалните реалности и да избягва създаването на ненужни зависимости от ограничен брой доставчици. Моля, следващият слайд. Сега ще обобщя накратко някои теми, които Барак ще разгледа през следващата година. Така че Барак наблюдава еволюцията на цифровия пазар за свързаност, включително всички свързани с това разработки. Спутниковите комуникации са един от примерите. През 2027 г. Барак ще проучи предизвикателствата, свързани с регулаторното и хармонизационното осигуряване на спътникова свързаност, особено по отношение на услугите за пряка връзка с устройства, които са много важни сега не само за достигане до райони без покритие от оптични кабели, но и в извънредни случаи. В същото време разширяването на този вид услуги поставя регулаторни въпроси като условия за лицензиране, управление на спектъра, конкуренция, устойчивост и интеграция на спътниковите и наземните мрежи. Работата на Барак ще помогне за изясняването на тези въпроси. На второ място, Барак ще стартира широко обсъждане на единния пазар за електронни съобщения чрез диалог със заинтересованите страни и институции. Ще проучим какво трябва да осигури функциониращият единен пазар на практика, дали има неудовлетворена търсене на паневропейски услуги и какви стимули и бариери влияят върху тяхното предоставяне. И накрая, слайд осем. За крайните потребители благополучието на крайните потребители е основен приоритет за Барак през 2027 г. Барак ще извърши всеобхватна оценка на функционирането на секторалните права на крайните потребители, като вземе предвид всички пазарни оценки и технически и технологични разработки. Барак също така е наясно с нарастващите загрижености относно измамни дейности онлайн. Ще продължим работата си в тази област, като обединим държавни органи, институции, заинтересовани страни и доставчици, за да идентифицираме и споделяме добри практики.
да споделя практики за борба с измамническите дейности и, разбира се, ще наблюдаваме извеждането от експлоатация на остарели технологии като 2G и 3G. Тези преходи ще освободят честотния спектър и ще позволят изграждането на по-ефективни мрежи, но трябва да се управляват внимателно. Процесът трябва да бъде адаптиран за новите потребители и да включва подходящи подзаконови актове. Непрекъснатостта на услугите трябва да се осигури, като се има предвид, че някои потребители все още могат да разчитат на остарели технологии, и в случай на възникващи комуникации не трябва да бъдат нарушени. За да приключа, Барак може да подкрепи този комитет по няколко взаимодопълващи се начина: като предоставя технически доказателства за законодателни прегледи, като помага за подобряване на съгласуваността в рамките на цифровата рамка на ЕС и като идентифицира възникващи предизвикателства в свързаността и цифровите пазари. Много ви благодаря. Благодаря, Алехандра. Моля, следващият слайд.
яснота относно приложението ѝ към възникващите услуги и технологии моля, следващият слайд да се конкуренцията и инвестициите да не се представят като противоположни цели. Барок вижда ефективната конкуренция като основен двигател на инвестициите, иновациите и потребителското благосъстояние в мрежите с фиксирани следващия слайд моля. рамката трябва да запази възможността да се справя с „бутилковите гърла“ в спектъра. Барок изрази загриженост относно безсрочните лицензи и автоматичното им подновяване. Барак подкрепя амбицията на ДНК и е готов да подпомага парламента и Съвета. Ние настояваме за пропорционална и доказателствена реформа, истински пазарни ползи, силна защита на крайните потребители, продължаваща конкуренция и независими регулатори с ресурсите, необходими за изпълнение на задачите си. ДНК трябва да зачита независимостта на националните регулатори и всякаква нова задача трябва да бъде осигурена с необходимите ресурси. Сега ще предам думата на директора на офиса на Барак Верена, благодаря. И сега преминаваме към последния ни слайд. Всъщност този слайд се връща към началото на нашата презентация, така че ролята на Барак и офиса е да осигури бъдещата ни свързаност за всички европейски граждани и за всички европейски предприятия. Дадено е, че свързаността е основната платформа, от която се нуждаем за цифровия свят, в който живеем, от която се нуждаем за ИИ системите и т.н. Но за да го постигнем, се нуждаем от устойчив бюджет за Барак и офиса на Барак, за да можем да изпълняваме ефективно своите задачи. В момента обаче се сблъскваме с предизвикателството, че имаме непропорционално малък бюджет в сравнение с другите агенции от подобен мащаб. Намираме се в момент, в който текущият бюджет вече не финансира основната ни мандат и не можем повече да разтягаме ограничените си ресурси, за да поддържаме само основната оперативна дейност. Искам също да благодаря на всички вас и на парламента за подкрепата за бюджета за 2027 г., където предлагате леко увеличение за много необходимата работа по физическата сигурност и киберсигурността на офиса. Как можем да се справим с това?
да се предизвика ДНК наистина е единствената и уникална възможност да поставим бюджета на Барзак и на службата на по-стабилна основа заедно, очевидно с предстоящата МСФ и заради тази причина има една част от ДНК, която също е много важна, а именно законодателната финансова и цифрова декларация. Затова силно препоръчваме да се направят промени в текущия проект на законодателната финансова и цифрова декларация, за да се осигурят адекватни ресурси за разделите едно, две и три, и това да бъде финансирано чрез обща EU субсидия, а не чрез структура на такси, която създава много несигурност. Затова бихме Ви помолили – чухме и научихме от парламента, че този комитет, ИТРА комитетът, може да поиска от бюджетния комитет да даде становище по законодателната финансова и цифрова декларация. Затова бихме Ви високо оценили, ако можете да помолите колегата си да изготви такова становище, защото досега това не е направено, като се има предвид, че общият размер на бюджета е доста малък – обикновено бюджетният комитет разглежда само файлове над 100 милиона, така че тук имаме проблем, че общият файл е само 20 милиона. Но Вашата помощ би била много ценна. И за да завърша – да бъдем много ясни – това увеличение на субсидията не е свързано с голям институционален растеж, а по-скоро с това да можем да изпълним разпоредбите на ДНК веднъж, когато бъдат приети, очевидно от съ-законодателите, по ефективен начин. Затова искаме да знаете, че трябва да приемете нашия мандат насериозно и да свършим работата. Много ви благодаря, благодаря. Моля, грабнете нещо, което е готово, върнете се към председателя. Добре, благодаря. Добре, тогава продължаваме към колегата и от името на ЕПП г-жа Пилàр де Кастилò, благодаря ви много, председател, и благодаря на тази представителна делегация на Барзак – текущият председател, който ще бъде такъв до 2027 г. – поздравления, Александра, Александра, и също така присъствието на директора е наистина важно за нас. Като казах това, относно Закона за цифровата мрежа, който ще обсъждаме днес следобед,
тук в тази комисия единствено. Приоритетите ни трябва да бъдат осигуряването на управленска рамка, която едновременно да бъде ефективна и независима. В това отношение предложението на Комисията въвежда промени в настоящата институционална рамка, по-специално, както знаете, като създава службата за цифрови мрежи, ODN, с по-широки компетенции. Считам, че трябва да подходим към тази реформа по този конкретен въпрос, като вземем предвид опростяването. Новата управленска рамка трябва да избегне институционалните дублирания. В този смисъл се нуждаем от ясно разпределение на отговорностите, като БАРЕК запази своята регулаторна, консултативна и координационна роля, а ODN осигури необходимата оперативна и административна подкрепа. Като се има предвид това, нека се съсредоточа върху един конкретен момент, който е различен от това, което коментирах досега, но по който не е имало много дебат по този аспект. Друг специфичен въпрос, както казах, бих искал да чуя вашите възгледи по отношение на броя на разпоредбите в Закона за цифровите мрежи. Както знаете, член 46 предвижда, че Европейската стратегия за номерирането — член 46 от предложението на Комисията за регулиране — Комисията предлага Европейска стратегия за номерирането, Европейски план за номериране с консултации с Barrack и подкрепа от ODN. Искам наистина да чуя какво мислите по този въпрос, защото това е област, която не е била много обсъждана в предишните дебати. Много ви благодаря, колега. Сега думата има г-н Матиас Еке. Благодаря, председател. Благодаря на Barrack, на Marco Mischmasch, на Alexandra Gandini и на Verena Weber, че сте тук. Наистина ценя обмена, който проведохме по въпросите на DNA и другите теми, които споменахте, и е много добре, че днес провеждаме този обмен в ITRE, защото той се отнася до DNA, но разбира се, отива и отвъд това. Бих искал да изтъкна няколко идеи за това накъде се движи пазарът на електронните съобщения и какво означава това за вашата работа, защото от една страна
преминаваме на наземно ниво към света на оптиковлакнестата мрежа, където пазарната структура се променя и традиционната инфраструктура става все по-малко важна, с изключването на медните мрежи, дори разполагаме с регулаторни стимули за това. Оптиковлакнестият свят ще подобри качеството за крайните потребители на фиксирани мрежи. DNA също може да подпомогне това развитие. От друга страна, в мобилния свят разполагаме с директната свързаност със сателити към устройствата, за която споменахте. Вие посочихте сателитите като предизвикателство в следващите години, но това вече не е бъдещ сценарий, а реалност и идва със своята пазарна структура. Знаем, че Starlink се развива бързо в Европа и сключва партньорства с големи мобилни оператори в цялата общност, а в същото време те работят и с производителите на хардуер, така че обикновените телефони да могат директно да се свързват със сателитни услуги. По този начин те все повече ще стават част от веригата на стойността. Така че от ваша гледна точка, когато виждаме тези мащабни промени в предстоящите години, какви предизвикателства възникват за националните регулатори и има ли възможност за по-силно европейско изпълнение, така че да можем да използваме повече единния пазар? Защото единният пазар, знаем, че се свежда до това какво е неговото реално използване, а не само до абстрактната концепция. И това е втория въпрос: как оценявате значението на критериите за суверенитет, които да се вземат предвид? Сега обсъждаме това особено по отношение на сателитната комуникация, но мисля, че може да надхвърли това и да се приложи в много области, като разпределението на спектъра, достъпа на дребно и т.н. Какво е вашето мнение по този въпрос, защото ние навлизаме в променящата се комуникационна среда и мисля, че националните регулатори са тези, които гледат на нея от гледна точка на клиента, което според мен е много ценен поглед. Благодаря ви за момента. Ако нямате други координатори, Анжелика, ако желаете, можете да получите думата сега, така че да можем да получим отговорите заедно. Благодаря. Много благодаря, госпожо председателка.
Оратор 3de
Разбира се, с удоволствие приемам това предложение и бих искал да се присъединя към двамата предходни оратори.
Оратор 3en
искам да се присъединя към колегите си, които вече са взели думата
Оратор 3de
Много благодаря, че сте тук днес в трио – чудесно е да се вижда как изходящите и входящите фигури работят заедно тук в Комисията; това вдъхва надежда, че работата ще продължи много ефективно. Благодаря. Имам два много конкретни въпроса. Първият е нещо, което ме занимава от месеци, също като нашия Председател, защото работим върху Закона за космоса. Връзките са абсолютно централни, както спомена и вие, свързаните с衛星 връзки. Бих искал да знам дали сте се включвали в Закона за космоса, какво е вашето мнение за него. Не става дума само за衛星 операторите; обхватът е много широк – той включва и онези, които основно използват космически данни, доставчиците, които попадат в обхвата на Закона за космоса и са част от тази мащабна инфраструктура. Така че, включихте ли се в това и как гледате на това предложение, особено като чуваме много критики от държавите членки? И вторият въпрос също мисля, че е важен: ние обсъждаме тук в Европейския парламент, по различни досиета, темата за „Произведено в Европа“ и „Произведено с Европа“. Това особено се отнася до цифровата инфраструктура. Нашият въпрос е: колко независими, колко суверенни сме вече? Колко независими, колко суверенни бихме искали да бъдем? Бих искал да чуя и вашата оценка. Нали сте наш консултативен орган, така да се каже. Имате ли мнение по този въпрос и в каква посока отива това? Много благодаря.
Оратор 3en
Благодаря. На теб, Анжелика, за въпроса ти. Моля, думата е от мое име. Благодаря, г-н председател. Първо два въпроса от Пилар де Кастильо. Първият се отнася до ДНК и управлението – как според нас предложеният модел на управление може да засегне нашата независимост. Всъщност първият беше предложеният модел на управление от ДНК, а вторият вече какви промени предлага предложението. Така че предложените промени в управлението включват преконфигуриране на управителния съвет на ОДН и промени в процеса на вземане на решения в рамките на структурата на управление на БАРАК. И всъщност ние не сме съгласни с предложението, защото нашият институционален модел е е изградена върху равноправното участие на независимите национални регулатори, колективния опит и вземането на решения отдолу нагоре, така че промяната в състава на управителния съвет или отслабването на установените гаранции за гласуване може да наруши този баланс и да създаде риск за независимостта на регулирането. Всъщност какво предлагаме ние? Предлагаме да се запази равноправното участие на националните регулаторни органи, да се запази независимият характер на вземането на решения от „Барак“ и да се запазят предложените две трети гаранции за гласуване за съответните органи. Освен това и новите отговорности, както беше споменато и от директора на офиса на „Барак“, трябва да бъдат придружени от адекватни финансови и човешки ресурси. Това всъщност е нашето становище относно управлението — по въпроса с номерирането, ами. По отношение на номерирането, така. Комисията предлага нова стратегия на Съюза за номериране и план за номериране, както и по-строги условия за предоставяне и използване на номерационни ресурси. „Барак“ смята, че предложената централизирана рамка би въвела излишна административна сложност без да демонстрира ясна добавена стойност. Тя може също така да ограничи гъвкавостта на националните регулаторни органи да управляват оскъдните номерационни ресурси, да реагират на националните пазарни условия и да се справят с възникващите рискове от измами. Затова нашето предложение е да се премахне предложената стратегия на Съюза за номериране и план за номериране.
ето тези са членове 46 до и 47, които запазват дискрецията на НРИ при предоставянето на права за номериране, особено на предприятия, различни от доставчиците на електронни съобщения, и също така поддържат гъвкавостта при определянето на условия за права за номериране, включително мерки за защита на потребителите и предотвратяване на измами, и осигуряват ефективното трансгранично сътрудничество и прилагане без ненужни централизирани процедури. Последният е да се запазят националните правомощия за борба с измамите и злоупотребите, включително възможността за поддържане на по-високи нива на защита. Благодаря. Много ви благодаря. Аз ще отговоря на въпросите относно изключването, наистина процедурата по изключване е включена в предложението на ДНК, това е доста предизвикателна процедура. Ние я разглеждаме в Барцак като нещо, което трябва да бъде анализирано внимателно. Разбира се, ние сме за насърчаването на това изключване, миграцията от медта към оптичното влакно, както направихме в Испания, знаете, че това е първата и единствената държава, която е завършила тази процедура по изключване. От гледна точка на Барцак сме анализирали процедурата, включена в ДНК, като подчертаваме необходимостта от повече гъвкавост. Има редица райони в различните държави-членки, където оптичното влакно няма да достигне и следователно няколко услуги няма да бъдат възможни. Първо на първо, в някои случаи е необходимо държавната помощ да достигне до отдалечените райони, това е много важно за Барцак, тъй като благосъстоянието на потребителя, както казах, е в основата. И също така би означавало и сателитът, както споменахте, който е една от най-важните технологии досега, която може да достигне районите, недостъпни за търговска основа, така че това са две неща, които трябва да се вземат предвид — държавната помощ и също така фиксираният безжичен достъп, който е друга технология, която може да се използва за достъп до тези отдалечени райони. Също така се нуждаем от прозрачност за крайните потребители в процедурата по изключване на медта и в тази насока ние имаме примера на Испания, където бяхме доста прозрачни за всички заинтересовани страни и за всички крайни потребители, за да разберат какви са стъпките.
на нашата уеб страница беше обявено всичките местни промени, които щяха да бъдат направени, и дотогава всички алтернативни оператори щяха да знаят точно кога ще настъпи моментът за изключването на медните мрежи, така че това са двете ключови идеи, които включва мнението на г-н Barack: първо, гъвкавост, и второ, прозрачност за всички заинтересовани страни, включително и крайните потребители в цялата верига на стойността. Ето това е едно нещо по въпроса, който споменахте. Бих искал също така да споделя за развитието на сателитните технологии. Ние работим много върху сателитните технологии, защото те са важни, както казах, за достигането до отдалечените райони, но също така, както споменахте, се увеличават споразуменията между местните оператори, мобилните оператори и сателитните услуги. Разбира се, ние ще наблюдаваме тези споразумения, разбира се, с идеята, че конкуренцията е основният принцип, който трябва да запазим. Много сме доволни от предложението за отваряне на честотния обхват за сателитни услуги, за да бъдат включени европейските доставчици на сателитни услуги. Както знаете, това е 2G обхватът, който ще бъде отворен, и свързаното с него обслужване за директно към устройство е специална услуга, която е включена и е използвана в много важни случаи досега. Например в Испания по време на пожарите миналото лято и при наводнението „Дана“ преди две години споразуменията между операторите и сателитните услуги са работили. Както споменахте, ние работим по този въпрос и ще наблюдаваме тези споразумения, за да запазим конкуренцията и да защитим европейските оператори от операторите от целия свят. Много ви благодаря. Имаме още малко време, така че ще дам думата на Комисията, но тъй като има член на секретариата, който има много — о, и Ерика, моля, да. За следващия въпрос бих искал да знам дали моите въпроси за Закона за космоса и за „Направено в Европа“ също ще бъдат отговорени.
добре, добре. Благодаря. Много благодаря за въпросите. Първият е направен в Европа за Европа за критичните доставчици, така че в „Барак“ ние сме наясно, че съвременната телекомуникационна мрежа е основата за цялата бизнес среда и от тази гледна точка тя трябва да работи 24 часа в денонощието, трябва да бъде надеждна, трябва да бъде устойчива на всички потенциални външни въздействия и именно поради това трябва да бъде изградена от оборудване, което, да кажем, е надеждно, надеждни вериги за доставки трябва да се поддържат и от тази гледна точка рискът трябва да бъде възможно най-нисък. Нищо не може да се направи само в Европа, така че то става глобално. Много важно е обаче всички елементи в съвременните мрежи в европейските мрежи, да кажем, да бъдат изградени от възможно най-нискорискови вериги за доставки, така че ние сме за това. Но ние сме също за това, че високорисковите доставчици трябва да бъдат отстранени. Важно е обаче и това, че това от пазара не трябва да оказва влияние върху пазара, както е в момента, тоест това трябва да се извърши по подходящ и подходящ начин. Вече направените инвестиции трябва да бъдат запазени, така че това трябва да върви ръка за ръка с амортизационните периоди, така че пазарните ефекти да бъдат възможно най-малко. Ако мога да добавя нещо към това, което попита госпожица Ниблер, ние сме в края на важната дискусия и дебат за космическия закон и свързаността от една страна и от друга страна за сигурността на базата. Следващият пункт е, че ние се обръщаме към Аниса какво е състоянието на обединението в киберсигурността и как те са свързани и това е гръбнакът за нашия космически закон, не само за това, че много говорихме за производството и автономията за Европа, но ние няма да постигнем целта да бъдем силни и автономни, ако нямаме свързаност и киберсигурност като поле, така че би било интересно да ги обединим с вас и с колегата, така и двете агенции — „Барак“ и кибер.
сигурността, защото трябваше да разберем по-добре как можем да продължим със своя космически закон в тази област, така че благодаря, Анжелика. Помолих г-н Мишмаш да се фокусира отново върху това, така че ще отделим време за това в друг момент, и сега имаме малко повече време. Но както казах, бих искал да изкажа нещо в неправилната посока — моля, предоставям думата на Пшемислав Кордасиевич от Digiconnect. Благодаря, председател. Моето име беше произнесено много правилно. Уважаеми дами и господа, уважаеми членове на Европейския парламент и уважаеми представители на Барак и Барак офис, Европейската комисия работи много тясно с Барак и Барак офис. Ние подкрепяхме ежедневната му работа, както и допринасяхме за работата по съдържанието, като признаваме секторалния опит и експертните знания. Европейската комисия предложи значително да укрепи Барак и Барак офис, като запази неговата независимост, следователно независимостта от Европейската комисия. В предложението за Закона за цифровизация на ЕС Европейската комисия предложи да предостави на Барак и Барак офис нови отговорности, където неговата работа на ниво ЕС би била най-полезна за единния пазар на ЕС, като например разрешения, спектър, подготовка, сигурност, устойчивост, сателитни комуникации. Ние също предложихме опростявания и избягване на дублиране както между работата на националните регулаторни органи на национално ниво, така и на Барак, и на ODN. Казано това, от съществено значение е да се осигурят достатъчно ресурси на Барак и Барак офис, за да изпълнят всички тези задачи. Това важи еднакво за работата по Закона за цифровизация на ЕС, както и за всякакви други бюджетни дискусии, които в момента се водят между законодателните органи, и в крайна сметка решението остава в ръцете на тази камара — Европейския парламент и Съвета. Много ви благодаря. Много ви благодаря и ние да, исках да ви благодаря много за вашето присъствие, за същото, че вие сте тук всички.
заедно и това е добър знак за нас, много ви благодаря, ще имаме много неща, които да разберем по-добре и също така да се справим с МФР и Фонда за конкурентоспособност, заради въпроса как да подкрепим Европейския съюз, много ви благодаря и ние имаме и този въпрос, така че бих искал да ви благодаря за присъствието, благодаря ви, благодаря ви, благодаря ви, много ви благодаря
здравей здравей
благодаря, така че можем да преминем към следващия пункт – представяне от Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) на доклад за състоянието на киберсигурността в Европейския съюз. Това е много, много чувствителна тема в цяла Европа, затова бих искал да приветствам г-н Йохан Лепасар, изпълнителен директор на ENISA. Благодаря ви, че приехте нашата покана да представите доклада за състоянието на киберсигурността в Европейския съюз. Имаме приблизително 45 минути за този дебат. След представянето ще започнем с първия кръг от въпроси от координаторите и техните представители, след което на автора ще бъде дадена възможност да отговори на въпросите си, стига да има време. Ако остане време, ще продължим с „уловените погледи“. Припомням на всички да се възползвате от времето – разполагаме с достатъчно, така че моля, не бързайте. Сега предоставям думата на г-н Лепасар за 10 минути за неговото представяне. Думата е ваша, моля.
стойността от 0 до 100 е 71,53. Какво означава това? Това означава, че според нашите оценки ЕС е зрял по отношение на своите киберсигурностни позиции. Според мен това е нещо, което трябва да отпразнуваме. ЕС е един от най-зрелите региони в света по отношение на киберсигурността. Ние измерваме зрелостта сред държавите членки и можем да кажем, че 22 държави членки са зрели, което означава, че техните резултати от индекса са около 70. Две държави членки са напреднали, а три държави членки са установени, което означава, че са малко под нивото на зрелите държави. Най-високият резултат на държава членка е 81, а най-ниският е 57. Това е обхватът на зрелостта в Съюза. От 2024 г. каквото наблюдаваме от последния доклад за киберсигурността в Съюза, разбира се, че има увеличена зрялост на секторите като цяло, средно отново нещо за отбелязване. Много от тези инвестиции се задвижват от регулаторните изисквания от рамката, която Съюзът е поставил. Ние извършваме редовни проверки на критичните обекти и те ни казват, че това е основната причина, поради която инвестират в киберсигурност. Без законодателната работа на Парламента тези инвестиции нямаше да се случат, зрялостта на Съюза нямаше да бъде там и мисля, че това е нещо за отбелязване. Има повече фокус върху сигурността на ИКТ веригата на доставки и сигурността на продуктите, също благодарение на новите законодателни рамки, които Парламентът е приел. Опитахме се също да дефинираме по-добре процесите за управление на киберкризи в рамките на Съюза. Сега обаче се появяват и проблеми в тази екосистема. Има много смутители и един от основните смутители през последната година е напредъкът на AI възможностите на челната линия, които наистина са повлияли върху способността на критичните обекти и държавите членки да осигурят устойчивостта на киберсигурността. Така че, когато разглеждаме оценката на заплахите за ЕС за 2026 г., нивото на киберзаплахи за Съюза се оценява като
значителен, което означава, че дейността на заплахите от страна на заплашващите актьори остава значителна и разнообразна през 25-та и 26-та година, а самата заплашителна среда става все по-сложна. Част от това се дължи и на изкуствения интелект, както и на способността на заплашващите актьори да използват възможностите на изкуствения интелект за своите офанзивни операции. Когато разглеждаме политическия пейзаж обаче, той се усъвършенства. Според мен едновременно съществуват три взаимосвързани тенденции: изпълнението, което означава прилагане на законодателството на Съюза, което вече е въведено, главно това означава NIS2, CRA, както и консолидирането, което означава търсене на начини как да консолидираме законодателната рамка. Разбира се, Комисията е предложила редица инициативи, включително преразглеждането на Закона за киберсигурността, който е мандат на агенцията, както и опростяването, разбира се, търсейки начини как потенциално да опростим законодателните процеси. Моля, преминете към следващия слайд. Благодаря ви, следващият слайд. Добре, къде са пропуските? За съжаление, историята тук няма да бъде толкова розова. Бих искал да започна със специалистите по киберсигурност. Киберсигурността се основава на хора и възможностите на експертите по киберсигурност да укрепват общността. Както наблюдаваме, разбира се, се наблюдава нарастваща разлика между това, от което се нуждаем по отношение на експертизата, и това, с което разполагаме. 8-те процента, които виждате на слайда, показват увеличение на недостига на специалисти, измерено от 24-та до 25-та година от Световния икономически форум, и това е глобален недостиг на специалисти, не само в рамките на ЕС. И защо е важно да разберем, че това е глобален недостиг на специалисти? Защото киберсигурността е глобален бизнес, той не се случва само в рамките на Съюза. По-широкият недостиг на специалисти в световен мащаб също засяга Съюза. Освен това, какво имаме, е разбира се изкуственият интелект, който нарушава това, изкуственият интелект изисква повече и различни умения от страна на експертите по киберсигурност и често пъти това са умения, които все още нямаме.
съществува също възможност и заплаха от това AI да замени някои от слоевете на уменията с AI агенти. Второто предизвикателство, на което искам да се спра, са уязвимостите, като разглеждам проблемите в ИКТ и веригата на доставки. AI предизвика огромен експоненциален ръст в откриването и експлоатирането на уязвимости. Така например, в сравнение със същия период от миналата година, нарастването на уязвимостите е с 315%. Това са слабости, открити в софтуера, а способността на AI да ускорява откриването и експлоатирането е тревожна и оказва допълнително напрежение върху защитата от киберсигурност, особено върху отбранителите. Това е, което наблюдаваме от технологичната страна. От друга страна, когато разглеждам националните стратегии, една от големите проблеми е липсата на синхронизация или координация между политиките за разкриване на координирани уязвимости, които държавите членки прилагат в своите стратегии. Това е още един проблем, свързан с двете теми, които споменах по-рано, защото ако политиките за координирано разкриване на уязвимости на национално ниво не са синхронизирани, няма да можем да управляваме разкриването на уязвимости по безпроблемен начин на нивото на Съюза. Накрая, свързано с това, е нивото на зрялост на екипите за реагиране при инциденти в държавите членки. Отново разчитаме на индекса, на който се позовах по-рано – резултатът от индекса е 54, което е около средното ниво, но тази средна стойност не говори много за реалността. Зрялостта на държавите членки е много разпръсната – някои от тях имат много високо ниво на зрялост, но има и доста държави членки с по-ниско ниво на зрялост по отношение на екипите за реагиране при инциденти. Това е проблем, когато става дума за операционализирането на управлението на уязвимостите на нивото на ЕС. Всички тези малки проблеми се натрупват в по-голям проблем в Съюза, който намалява способността на Съюза да реагира и неговата устойчивост да се справи с големи кризи. Накрая, по отношение на
секторните. Казах в първия си слайд, че наблюдаваме нарастване на зрелостта в критичните сектори и това е вярно, но едновременно с това, когато се задълбочим, виждаме разлика между големите компании и малките компании в сектора, и 27% от МСП се борят да намерят ресурси за инвестиране в киберсигурност. 27% от МСП, които всъщност са критични от гледна точка на директивата NIS2, по-специално. Бих искал да отбележа някои от секторите, които според нас са в рисковата зона, а това са железопътният, морският, публичната администрация и космическият сектор, където участниците с по-ниско ниво на зрелост се борят да поддържат нивото си на киберсигурност. И това на моя последен слайд как. За да преодолеем тази разлика, отидох твърде далеч, добре, наричаме го Киберсигурностен компас. Така че къде можем да отидем, като знаем какви са пропуските, като знаем какво е нивото ни на зрелост? Заедно с държавите членки и Комисията изнесохме някои препоръки, като се фокусирахме върху действително преориентиране на изпълнението към трансграничен надзор и споделяне на информация, преследване на по-високо ниво на зрелост за общностите и мрежите за управление на кризиси, прилагане на киберсигурност в цялата верига на доставки и инвестиране в подкрепа за обучение по ИИ за уменията. Така че ще оставя този слайд тук и ще бъда много щастлив да отговоря на всичките ви въпроси. Съжалявам, ако малко загубих време, не е перфектно, темата е много чувствителна и така, ние не можем и е жалко, че не много колеги са тук, защото говорим за тази тема във всички наши държави членки, във всеки един момент трябва да коментираме какво се случва в нашата Европа и в света, така че това е много жалко. Предоставям думата на моя колега Анжелика Ниблер за първия кръг. Да, първо, докладът всъщност вече е обезкуражаващ, нали, когато видим пропуските, с които трябва да се справим тук. Бих искал да започна с два въпроса. На първо място, току-що наблюдавахме как в супермаркетите тук температурата на хладилниците беше повишена, което причини големи щети.
през цялостна Европа, струва ми се, в Швеция, Финландия, Франция, у нас в Германия и в много държави бяха засегнати. Може би бихте могли да ни покажете какво се случва, когато възникне такъв случай — един конкретен инцидент, засегнал няколко държави членки? Как се задействат механизмите и как точно работи вашата структура? Оперативно погледнато, как функционира това при вас и мина ли добре или все пак има какво да се подобри? Имате ли нещо конкретно, което сте научили от този пример, например, че трябва да предприемем още стъпки в това и онова? Второто нещо, което бих искал да разгледам по-подробно, е, че вие справедливо посочихте как изкуственият интелект увеличава възможностите за извършване на киберсигурностни атаки експоненциално. Какво означава това конкретно за нашата политика? Какво още трябва да предприемем? Какви предложения и размисли имате? И най-вече, както споменахте, как можем да подкрепим нашите малки и средни предприятия? Смятам, че това е един от ключовите области, в които работите, и затова бих бил благодарен, ако можете да разгледате малко по-обстойно темата за изкуствения интелект и може би да споделите една мисъл във връзка с дебатите, които проведохме с колегите ви от Берг — дали „Произведено в Европа“ помага за запълването на киберсигурностните ни пропуски или казвате, че това няма значение? Благодаря, Анжелика, сега думата е за г-н Гайер, извинете, трябва да се оттегля, добре? И Ван дер Лай, да, благодаря ви много, господин председател. Тази седмица нашите национални лидери най-накрая се срещат, за да обсъдят изкуствения интелект. Видях във вашия доклад, че увеличаването на изкуствения интелект също показва нарастване на уязвимостите в нашата киберсигурност и забелязах, че повече от 10 държави, струва ми се, все още не са започнали с изпълнението на длъжностите за сигурност, които трябва да назначат според
Закон за ИИ, можете ли да разясните малко кои уязвимости се увеличават поради липсата на действия от страна на националните правителства за прилагане на Закона за ИИ, добре, и ще дам думата на себе си. За няколко други съображения, също по линията на Анжелика, аз и почетната Нibлер сме много ангажирани със Закона за космоса и също обсъждайки с Берек преди вас, свързаността и киберсигурността са тясно свързани. Как да се засили още повече тази връзка? Защото рискът за тази Европа в термини на архитектури, които имат толкова много агенции, толкова много пространства за интервенция и някои проблеми, които всъщност днес трябва да се наблюдават не само на ниво държави членки, но и на нивото на самата Европа в нейното вътрешно управление. Второто е преразглеждането на директивата NIS 2. В дискусията по Закона за космоса ние не решихме да се намесим със специален закон, защото не искахме да има припокриване на нормативни актове, но това очевидно се отнася до темата. Така че каква е вашата молба по отношение на тази директива? На трето място, вие подчертахте дефицита на компетентности в Европа и разрива, тъй като някои държави са много ниски, а други са много наясно с опасността, но какви инструменти могат да се използват, за да се свърже по-тясно по темата, разбира се, става дума за киберсигурността и само за нея. Връзката между държавите членки и европейските власти и как да изградим унифицирани компетентности, защото това е един от начините, по които може да се формира европейското гражданство, което преминава през обучението. Сега ще ви дам думата, благодаря ви, госпожа Председател. Така че ще започна с почитта към почетната Нibler с въпрос, който според мен е много уместен: какво можем да научим от тази, да кажем, вълна от целенасочени, хм, инциденти, когато става дума за хладилници и тяхната злоупотреба? Според мен има няколко пласта, които потенциално можем да разгледаме, и ще започна със, да кажем, все още има текущи разследвания, но ще започна с техническия пласт и ще кажа: добре, какво всъщност беше
причината, чрез която заплахите впоследствие са могли да бъдат експлоатирани, а. Имаше два аспекта: първо, това е управлението на идентификационните данни – производителят е предоставил фабрична парола за всички продукти, което представлява blatant violation на принципа за сигурност по подразбиране и сигурност по проект, нещо, с което, разбира се, Съюзът се е заел с Акта за киберустойчивостта, който влиза в сила на 1 декември, но тези продукти вече са на пазара. И второто беше уязвимостта, която впоследствие е била експлоатирана. Тези две неща се комбинират и, разбира се, отново управлението на уязвимостите е изключително критично, когато става дума за устойчивостта на продуктите, които се предлагат на вътрешния пазар. Така че АКР, бих казал, закъснява с 20 години, но по-добре късно, отколкото никога. И в този смисъл ние, в киберсигурностната общност, вярваме, че този рамков документ поне в бъдеще ще осигури много по-сигурни и устойчиви продукти, циркулиращи на вътрешния пазар. Разбира се, проблемът е с наследените продукти: как да осигурим и производителите да предприемат необходимите стъпки, за да се справят с наследените продукти, които вече не се поддържат? От една страна, това е това, което наблюдаваме, където виждаме, че е имало проблем в начина, по който производителят е проектирал и поддържал сигурността на своя продукт. Второто предизвикателство, разбира се, е оперативната ситуация – как бързо информацията се е обменяла и споделяла между държавите членки и отговорните власти, които са националните CERT-ове и мрежата на CERT-овете. Сега нивото на обмен на знания между различните държави членки беше много силно. Не мога да кажа, че държавите членки не са споделяли информацията – те са го правили. Въпросът, разбира се, е: след като националните власти на държавите членки споделят тази информация, как тя се възприема от съответните субекти в критичните сектори сами по себе си? Какви мерки те
да се предприемат, за да повишат своята устойчивост, и дали го правят само спрямо националните власти или съществуват мрежи за обмен на информация на ниво ЕС за различни сектори, които те могат да използват и да прилагат? И там забелязахме пропуски. Така че наистина, когато става въпрос за обща ситуационна осведоменост, това е област, в която могат да бъдат положени усилия, за да се осигури по-бърз обмен на информация не само по националните канали, но и на ниво ЕС, обхващащ различни сектори. В този случай това беше особено важно, защото показва как един единствен продукт, който се използваше основно, разбира се, в бизнеса на супермаркетите и хранителната дистрибуция, но този продукт се използваше също така от болници и от доставчици на медицински услуги, така че това е различен сектор. Следователно междусекторният обмен на информация също е критичен фактор, който според мен трябва да проучим, за да видим как можем да осигурим по-бързо и по-ефективно разпространение на тази информация. Имам предвид, че Комисията е предложила в рамките на прегледа на мандата на всеки механизъм, по-специално за атаки с изнудване, макар че това не беше атака с изнудване, но можем да си представим, че по подобни методи могат да бъдат използвани от свързаните с изнудването заплахи. Това е механизъм за ранно предупреждение, където ENISA би могла потенциално да разпространи към общността и към доставчиците на критични услуги този вид жизненоважна информация как да се защитят и отново в сътрудничество и координация с националните власти. Така че мисля, че тези видове механизми, предложени от Комисията, биха били от съществено значение за предотвратяване и защита на Европа от повторение на подобни кризи в бъдеще. Въпросът за изкуствения интелект, разбира се, също е много важен. Една от причините, поради които Комисията създава, разбира се, плана за действие за изкуствения интелект, е важността.
Оратор 1en
Изтъкнете три области по-специално. Първо, използването — разбира се, също и във връзка с другите въпросът на Уважаемия член — какъв е проблемът там, проблемът, разбира се, е, че когато се използват възможностите на изкуствения интелект, заплахите успяват да откриват уязвимости, слаби места в нашите системи много лесно и бързо, могат лесно и бързо да експлоатират тези слаби места и по този начин да получат предимство. По отношение на защитата, на отбраняващите се няма да им бъде толкова лесно да разположат изкуствени интелектуални агенти, за да защитават мрежите си, защото трябва да осигурят също сигурността и устойчивостта на услугата, която предоставят. Така че простото бързо прилагане на патч също няма да реши или може да не реши проблемите ви. То може да създаде по-голям проблем. Така че в тази конкретна игра защитата винаги е в неблагоприятно положение. И изкуственият интелект, в дългосрочен план, ние вярваме, че може да бъде, разбира се, също възможност и за защитата, защото изкуственият интелект може да помогне на производителите, например, да проверяват и валидират дали техните продукти нямат уязвимости, преди да ги пуснат на пазара. Но в краткосрочен план това явно е по-скоро в полза на нападащите. Така че къде е критичността — първо, трябва да използваме тези възможности, за да осигурим общите публични блага в цифровата екосистема, а това е отвореният софтуер. Има милиони библиотеки с отворен код; това са всички продукти или производителите ги използват, които доставчиците на услуги използват. И не всички от тях се поддържат. Така че това са критичните библиотеки — изоставените библиотеки, които се използват, но не се поддържат. Трябва да положим усилия, за да ги защитим. Комисията е разработила специфичен план за действие в тази област. Ние го следваме и координираме заедно със държавите членки, за да осигурим критичните активи с отворен код в рамките на наличното време. Но не можем да защитим всичко. Това изисква пари и хора, а това именно ни липсва.
Така очевидно, трябва да направим някои трудни избори там. Но ние се опитваме да направим всичко възможно, за да осигурим на европейските доставчици на услуги, които са държавната администрация, по-добро положение, за да се справят с тази буря. Вторият въпрос, разбира се, са възможностите. И отново, ще се придържам към плана за действие за изкуствения интелект, като заявя, че Комисията е предвидила необходимостта от създаване заедно с Съвместния изследователски център на лаборатория за тестване за европейски организации и компании, както и критични доставчици на услуги, така че те да могат да използват тези възможности в бъдеще, за да тестват своите продукти и услуги, да се уверят, че имат достъп до тези възможности, когато е необходимо. И тогава, разбира се, има въпроси, които са извън плана за действие, които са по-скоро свързани с индустриалната политика и възможността на Европа да създаде екосистемата, в която европейските разработчици да могат да се включат и да предоставят такива възможности в бъдеще. Така че се надявам, че не само отговорих на въпроса на госпожа Ниблер, но и на уважаемия джентълмен, който си тръгна. Сега, когато става дума за въпросите, зададени от президента, много добре. Имаме време, така че ще отделя малко повече. За да развия темата, първо, в комитета по киберсигурност, е вярно, че имаме много платформи, мрежи, общности. И киберсигурността не е прост или, да кажем, прав път. Тя е такава, защото обхваща много различни сектори – производители на продукти, изследователска общност, образователни институции и т.н., ние трябва да накараме различните общности да играят по еднакви правила, които за нас са правилата на киберсигурността. Това изисква много координация и сътрудничество. Необходим е и начин на мислене, който да изгражда култура на киберсигурност в тези неща. Аз не съм голям привърженик на унифицирането на всичко, защото не мисля, че това е отговорът. Но вярвам, че търсенето на обща визия и обща стратегия определено помага. И това е мястото, където Стратегията на Съюза за киберсигурност, разбира се, става много полезна.
По темата за NIS2 и нейната преразглеждане не искам да коментирам много. Мога само да разкрия едно нещо: моите изборни, които са националните киберсигурностни власти, веднага след като директивата беше приета, те дойдоха при мен с оплаквания защо директивата не е регламент. Това беше доста интересно, според мен. Но мисля, че има стремеж да се намерят начини как да се приложи рамката на ЕС за киберсигурност по много по-ефективен начин, по много по-единен и по много по-кохерентен начин. Сега, необходимо ли е да има специфично законодателство за киберсигурност освен хоризонталния слой? Съмнявам се. И ще ви дам само няколко примера. Има ли разлика между докладването на инцидент в енергийния сектор по отношение на киберсигурността или например в болница? Инцидентът трябва да се докладва по подобен начин. Уязвимостта трябва да се управлява по подобен начин. Разбира се, като се вземе предвид различния контекст на секторите. Така че принципите на киберсигурността не се променят от сектор към сектор. Прилагането може да се промени, но принципите остават същите. Затова от гледна точка на киберсигурността ние бихме подкрепили хоризонтален подход за киберсигурност, за опростен унифициран подход върху мрежата за прилагане на ключовите принципи и киберсигурността, независимо дали става дума например за докладване на инциденти или управление на уязвимости. И Комисията наистина е последвала същия подход с предложението за единна точка на достъп в рамките на цифровата омнибус, например. Накрая, уменията. Какви инструменти можем да предложим? Ако знаех отговора на този въпрос, вероятно нямаше да седя на тази скамейка. Щях да основа стартъп и да използвам това знание. От това, което сме видели досега, е, че отново се изисква усилие на различни нива. Така че един от инструментите, които трябва да приложим, е координацията и разбирането накъде отиваме, така че различни нива и различни органи да могат да вземат подходящи решения в рамките на една и съща рамка или в рамките на една обща визия.
Каквото видяхме досега, е, че въпреки все повече критични субекти в критични сектори те вместо да наемат специалисти по киберсигурност, предпочитат да работят с управляващи доставчици на услуги за киберсигурност, които да им осигуряват такива услуги. Но тези управляващи доставчици на услуги за киберсигурност също се нуждаят от квалифицирани експерти по киберсигурност, за да могат да предоставят своите услуги. Затова е необходима по-голяма хармонизация, може би и по-голяма консолидация, така че да има сходни нива на доверие на пазарите, така че да можем да се доверим на различни доставчици на услуги за киберсигурност. Да можем да се доверим и на различни схеми за сертифициране и потвърждаване на уменията. Така че да има по-добро движение на услугите между държавите, по-добро предоставяне на услуги и по-високо ниво на доверие. Защото отново нито една държава членка не може да го направи сама. Нито един сектор не може да го направи сам. Необходима е междусекторна и междудържавна колаборация в тази област. И именно уменията са областта, в която се осъществява тази колаборация. Ако не знаем нивото на уменията на доставчик на услуги от друга държава членка, то икономиката ще се колебае да ангажира такива услуги. Следователно устойчивостта ще намалее. Затова бих казал, че рамките за доверие са един от инструментите в областта на уменията. Общите потвърждения, рамките за сертифициране, може би това би помогнало.
Оратор 2en
Благодаря също и за разбиранията. Това всъщност може да открие нов дебат. Някои колеги също искаха да вземат думата. Да, моля. Гонсалвеш, думата е ваша.
Оратор 1en
Благодаря ви, г-н Председател, и най-добри пожелания. Благодаря също на г-н Лапасар за работата, която Асоциацията на националните информационни системи (ANIS) върши. Надявам се, че дори стартъп да не е необходим, за да разберем и кои инструменти ще ни бъдат необходими в бъдеще за публичните институции. И смятам, че по този въпрос трябва да се обърнем към това, което се е случило в Европа през последните седмици. Това е нещо, за което често говорим в този парламент. Но тези хибридни смущения засягат различни държави и различни държави членки. Супермаркетите, а мисля, че дори по-важно, кръвните банки са били подложени на външни манипулации, които са причинили значителни загуби на запаси. И не на последно място, фалшивите бомбени заплахи на множество полети в Европейския съюз. Всички тези събития се движат в сивата зона на причиняване на вреда без да преминават прага на конвенционалния конфликт, и всички те изискват сериозно обмисляне на нашата киберготовност. Това е нещо, за което говорихме през изминалата година как компаниите всъщност се адаптират към тези сценарии. Но бих искал да ви задам вероятно три въпроса. Първо, като се имат предвид специфичните уязвимости, каква би била най-високата приоритетна задача и препоръка на ANIS за подобряване на устойчивостта на Европейския съюз? Второ, според вас изправяме ли се пред недостиг на законодателство, или става дума само за въпроса за внедряването на оперативни технологии? И трето, но не на последно място, по отношение на водещите и висококласни киберсигурностни услуги, Европа разчита предимно на външни изпълнители или нашият екосистем е достатъчно развит? Благодаря.
Оратор 3en
Благодаря. Така че се опитвам да отговоря на въпросите, доколкото са ми зададени. Може би има различни гледни точки, от които да се разглежда един и същ проблем. Вече обясних на госпожа Ниблер и виждането на агенцията по отношение на сигурността по проект и сигурността по подразбиране в продуктите, които циркулират на вътрешния пазар. Въпрос, който според мен Регламентът за киберустойчивост поставя ясно и точно в компетенциите на производителите на продукти да го решат. Разбира се, има области, в които публичните власти като ANISA могат да помогнат, като разработят специфични насоки за производителите на продукти, как могат да осигурят, че техните продукти също ще бъдат проектирани по сигурен начин. Преди малко публикувахме ръководство за производителите на продукти, по-специално за малките и средните предприятия, за инженерите на продукти, които не са специалисти по сигурност, как могат да проектират своите продукти по най-сигурния начин и да поддържат тази сигурност през целия им жизнен цикъл. Така че, ако приложите тези стъпки, което не е чак толкова сложно, можете да осигурите разумно ниво на сигурност на своите продукти. Поне разумно от гледна точка на самоаттестацията, която изисква РКУ. Сега това е критичен елемент, защото всички ние разчитаме на производителите на продукти да наистина приложат концепциите за сигурност по проект, а не само да твърдят, че харесваме сигурността по проект, но наистина да го направят на практика. И това е ключът, който ще определи дали в бъдеще вътрешният пазар ще бъде по-достоверен и устойчив или не. Затова положихме много усилия, за да помогнем на производителите на продукти, европейските производители на продукти, разбира се, първо, но нашите насоки са безплатни за всички и могат да се прилагат глобално. Също така ние сме тук, за да помогнем с техническите спецификации, с чиято помощ техническата спецификация е вид мини стандарт по същество. Също така и със стандартизационните органи, за да се осигури, че стандартите са налице, и знам, че сега се полагат големи усилия, за да се осигури, че всички стандарти за продуктите
производителите ще бъдат доставени навреме. Когато Регламентът за киберустойчивостта ще влезе в сила на първо декември 2027 г. Така че има неща, които можем да направим, за да им помогнем, но в крайна сметка отговорността лежи върху производителите. Върху онези, които внедряват, поддържат и пускат продуктите на пазара. И разбира се, критичният компонент за нас е софтуерът, когато говорим за киберсигурност. Така че в продукта има цифров елемент. Той се управлява от софтуер, а този софтуер трябва да бъде проектиран по сигурен начин. И тук отново изкуственият интелект играе роля, защото знаем вече, че мнозинството от софтуера, мнозинството от кода, който се пише днес, се пише с помощта на изкуствен интелект. Така че разработчиците на код използват възможностите на изкуствения интелект, за да пишат код. Те вземат компоненти от други източници, и също толкова важно е да знаем как да използваме сигурно възможностите на изкуствения интелект, за да пишем сигурен код. Това е още една област, в която агенцията може да помогне и е разработила насоки. Затова в момента провеждам рекламна кампания, но наистина разгледайте уебсайта на ANISA, ако сте кодер или производител на продукти. Какво ни липсва – законодателство или изпълнението му? От моя гледна точка, когато става дума за законодателство, то изглежда и ние също наблюдаваме в доклада за състоянието на киберсигурността, че законодателната и политическите рамки са повече или по-малко завършени. Няма ясни пропуски. Разбира се, тъй като екосистемите се променят и са в развитие, от време на време трябва да се добавят конкретни елементи. Каквото можем да направим, е консолидация и опростяване. Мисля, че не мога да го кажа достатъчно често, но наистина вярвам, че няма а. различен начин за докладване на инцидент или уязвимост в сравнение със секторите. Не ни трябват 20, 30, 40 различни начина за това. Има един прост начин и той трябва да работи. И бих искал да се върна и към доклада на Сметната палата, публикуван преди няколко седмици, където се казва, че рамката за докладване на инциденти, рамката за ситуационна осведоменост, двигателят в Европа, който е създаден
Пясъкът е в него. Така че не може да работи гладко. И част от пясъка, разбира се, са различните начини, по които нещата се прилагат, различните схващания. Така че опростяването на законодателната рамка е много важен двигател. Също така и консолидирането, така че да имаме по-добро разбиране кой отговаря, кой трябва да се грижи за това. Но основното усилие трябва да бъде насочено към прилагането на това, което вече сме въвели. Да се осигури, че това наистина ще промени нещата на практика. И именно тук ANISA ще се включи и аз лично ще се включа като ръководител на агенцията, за да подкрепя държавите членки при прилагането на рамката, да подкрепя производителите на продукти при прилагането на законодателната рамка, но също така и да подкрепя критичните субекти и критичните сектори по NS2. Така че те да прилагат законодателната рамка по ефективен начин. Надрасках нещо в последния момент, но не мога да чета собствения си почерк, затова извинения за външния вид.
Оратор 2en
Да, извинете, услугите за киберсигурност да бъдат начело и с висок приоритет, независимо дали мислите, че вече сме развили собствената си мрежа или разчитаме основно на външен изпълнител.
Оратор 3en
Така е, така че има два начина да се гледа на това. Имам предвид, че зависи и от услугите, но ANISA също от името на Европейската комисия управлява киберрезерва. И начинът, по който управляваме киберрезерва, всъщност е следният: ние работим с доверени управляващи доставчици на киберсигурност, така че когато държавите членки усещат, че им е необходима подкрепа за отговор на конкретни инциденти или им е необходима подкрепа, за да повишат устойчивостта на критични субекти, които според собствените им оценки на заплахите и рисковете са обект на атаки, ние работим с частни доставчици, така че те да помогнат на тези държави членки. Всички тези частни доставчици, с които работим, са европейски по собственост и управление. Така че ние харчим парите на европейските данъкоплатци за европейски предприятия, за да помогнем на европейски компании. И не сме установили, че има значителен пазарен пропуск, че не се предлага конкретна услуга с европейски възможности. И така, на тази основа мога да кажа, че не виждам наблюдаема празнота в тази конкретна област. Разбира се, знаем, че може би има и други области, в които трябва да се погрижим Европа да разполага с достатъчен капацитет, било то например да разполага с достатъчна изчислителна мощност, за да използва действително водещите модели на изкуствен интелект, или моделите сами по себе си да се разработват в Европа. Това е друг пласт услуги, в който засега, като ANISA, не се намесваме особено. Но разбира се, чрез плана за действие относно изкуствения интелект ние, разбира се, заедно с Съвместния изследователски център създаваме тестова лаборатория, която би ни предоставила информация относно това какви са възможностите и доколко европейският пазар трябва да се развива.
Оратор 1en
Много благодаря. За този интересен обмен на мнения, ако никой не желае да добави нещо друго, ние приключихме работата на комитета си за сутринта и да видим какво ще се случи следобед. Много благодаря.
Оратор 2en
Благодаря.